Още няма да колим коня пред Народното събрание

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 18, 1991 г.
За сведение на монополистите от хранителната промишленост
ОЩЕ НЯМА ДА КОЛИМ КОНЯ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Комай от първи февруари насам нашият народ започна да се дели на две: на монополисти-производители и на други – под летвата на социалния минимум. И понеже коалиционното правителство реши, че е по-лесно да либерализира цените, отколкото да приватизира държавната собственост, тя да има конкуренция, затова сега монополите в областта на хранително-вкусовата промишленост си седят с ръце в джобовете и чакат кога българският народ ще се предаде и ще благоволи да се облажи от съестните продукти със солените цени. Това май го няма никъде по света: не се харчи стоката, но производителят /търговецът/ твърдоглаво не я намалява. А този народ не че не ще да купи, ами просто не може. Не че слуша призивите на примиер-министъра, ами няма пари. /Колко са милионерите като Моллов, а някои номенклатури, които в тоталитарното време съвсем законно си понатрупаха това онова колкото за един живот на няколко поколения./ Но да си продължим. Нови цени – стари заплати! Иди че преживявай! Какво ти остава единият хлебец.  Лукът и той стана по 5 лева за 5 глави, да не говорим за картофите, които му отстъпват само с един лев, а ябълките са направо златни и надминаха презокеанските портокали. то като гледам, ще ни дойде по-евтино май да си пазарим от чужбина. Какво да се прави: чисто нашенски синдром. Няма възпитание, няма култура, няма нищо. На това му се вика: държава в ремонт! И още нещо за парадоксите: от една страна, понеже цените на хранителните стоки пораснаха твърде бързо и твърде високо, българинът по-малко ги купува, а поради това и възможността за тяхното разваляне /на продуктите/ е по-голяма. И тогава – брак. Ето го тука парадокса: от една страна се изхвърля храна, а от друга – народът е гладен и едва ли ще му стигне /според вица/, ако заколим коня пред Народното събрание! Това е в кръга на шегата, разбира се. Та нашите новоизлюпени бизнесмени от второто първоначално натрупване на капитала няма какво да гледат опитните си американски колеги, когато решат да излеят някой и друг тон мляко в океана. Техният пазар си е сит и няма да пострада, ако на някой търговец му се доще да си прави експерименти с цената. В тази връзка искам да кажа и още нещо на монополистите: не се старайте да поставяте българския народ на колене. Знайте, че той и едно 200-годишно византийско робство, и едно 500-годишно турско робство изкара и не се предаде, та камо ли вие сега с глад ще го морите. Трябва да разберете и още нещо: по-добре е е да имаш два лева, отколкото нито един. По ли ще си на сметка, ако в един експрес от София до Варна вместо няколко хиляди души пътуват само няколко десетки и ако в ресторанта една мешана скара е 50 лева. Нека сега се върнем в старозагорската общинска действителност, видяна през погледа на инспекторите от направление „Хранителна промишленост“ при Центъра по качеството в Стара Загора. От извършените през февруари тази година проверки в магазинната мрежа по състоянието и качеството на бързоразвалящите се хранителни продукти е констатирано следното: Спряна е продажбата поради изтекъл срок на съхранение на:
. 680 опаковки кисело мляко за 884 лева;
. 30 килограма свински пушен врат с кости за 1 230 лева;
. 60 литра прясно пастьоризирано мляко за 120 лева.
Констатациите са направени при проверка в Халите. Освен това с изтекъл скок на съхранение са и 16 опаковки солени бисквити „Турист“ за 146 лева в кл.150 и 46 френски кифли за 46 лева в кл.199. Съставен е акт и е глобен сменният ръководител на кл.42 за установяване на ниска концентрация на сол в саламура за съхранение на 60 кг. сирене за 1 560 лева. За някого тези цифри могат да се сторят и малки, за да махнем по стар навик с ръка, но трябва да отчетем, че става дума само за няколко проверки, които сочат явлението, а не неговите размери, които са страшни. Ако се направят масирани проверки в цялата мрежа, ще се види цялата истина. Но дори и тогава трудно могат да се хванат спатиите на производителите. Да речем, че каймата постои ден-два на щанда и започне да става опасна за хората, тогава „капиталистите“ от „Родопа“ си я прибират обратно, замразяват я дълбоко и тогава я преработват в някакъв колбас, за който те е страх да си пожелаеш „Добър апетит“. Оттук нататък ни остава една максима: парите са всичко – другото е нищо! Но нека сме наясно! Тези пари трябва да се изкарат културно, с висока производителност, с високо качество и с ниска цена. А не като сега. Изкупната цена на месото 9 лева, а продажната 37. Къде е Киро на кирия, господа. търсете да намалявате себестойността и си оправете ценообразуването. За да нахраните този народ. Според библейските сказания Исус с две риби и пет хляба е нахранил 5 хиляди души, а вашите складове пращят от месо. Вземете си бележка, господа. Иначе можете да изпаднете в много деликатно положение, което икономистите наричат ФАЛИТ!
Кънчо ПЕНЕВ