20 април 1876 по стар стил (2 май по нов стил)- преждевременно избухва Априлското въстание в Панагюрище, Копривщица, Клисура и Стрелча. Организаторите целят въставане на цяла България срещу османското робство, продължаващо пет века.
Замисълът на Априлското въстание е осуетен от започналите арести. Неджиб ага пристига в Копривщица от Пловдив на 19 април начело на конна полицейска група, за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет.
Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част, надявайки се по този начин да попречи на полицейската акция. Вследствие на завързалата се престрелка една част от турските заптиета начело с Неджиб ага успяват да се спасят и да избягат, но друга част са убити.
Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, което изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт. „Кървавото писмо“ става символ на Априлското въстание. Това писмо става известно като „Кървавото писмо“ поради факта, че е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета.
Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото. Главен орган на въстанието става новосъздаден Военен съвет – IV революционен окръг. На него се възлагат освен ръководството на военните действия, също така и създаването и утвърждаването на новата гражданска власт в града. По това време Бенковски изпраща една чета начело със стотника Иван Парпулов – Орчо войвода, имаща за цел да осъществи връзка между Копривщица и Панагюрище и да подпомогне въстаниците в Стрелча.
Панайот Волов и Икономов заминават към североизточните райони на окръга веднага след обявянето на въстанието. Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвъркова чета, се насочва към средногорските села Петрич, Поибрене, Мечка, Мухово и увлича местното население във въстанието.
До края на май въстанието е потушено. По време на Априлското въстание загиват над 30 хиляди души, но животът им има огромно значение за България. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България. Едни от най-великите хора в тази епоха, като Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя. Това спомага за слагането на край на робството в България и на 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският мирен договор.
