2000 година: Апокалипсис няма да има

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна ПОЩА“, брой 18, 1990 г.
2000 ГОДИНА: АПОКАЛИПСИС НЯМА ДА ИМА
Напоследък се пише за предстоящо подреждане на планетите от едната страна на Слънцето в края на столетието. С това се свързва и настъпването на големи природни катаклизми – потоп, опустошителни земетресения и други. По такъв начин се дава храна на идеята за световен апокалипсис около 2000-та година. Има ли основание за подобен страх?
Първо, пространствената ориентация на планетните орбити изключват точното нареждане на планетите от една линия със Слънцето. Второ, дори да си представим, че се проектират на една линия, то следващият такъв момент ще настъпи след време, превишаващо 50 трилиона пъти възрастта на Вселената. Така че възможността за такова събитие е практически равна на нула за цялото време на съществуването на Слънчевата система. Остава другият въпрос за „парада на планетите“, т.е. когато те временно ще се групират от едната страна на Слънцето. това става приблизително на всеки 179 години. последният „планетен парад“ беше през май – юни 1982 г., когато в ъглов сектор с ширина 64 градуса са се намирали седем от големите планети: Меркурий, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, следващият ще бъде едва през 2161 г., т.е. несъстоятелни са прогнозите, че това ще стане през 1999 – 2000 г. Все пак се оказва, че към края на века групиране на планетите от едната страна на Слънцето ще има, макар че ъгловият сектор ще бъде значително по-широк отколкото през 1982 г. Ще възникнат ли някакви значителни природни ефекти? Напоследък редица изследователи посочиха сериозни аргументи в полза на хипотезата, че в основата на наблюдаваните цикли на слънчевата активност стоят резонансни ефекти, свързани с взаимното разположение на планетите. Основният от тези цикли със средна продължителност 11 години е свързан с орбиталното движение на най-голямата планета – Юпитер, както и с взаимното разположение на Юпитер и Сатурн. Максимумите на слънчевата активност обикновено настъпват по време, когато двете най-големи планети са на една линия със Слънцето, тъй като по-високи са тези максимуми, когато съвпадат с подреждането им от една и съща страна на нашето светило. Това става веднъж на всеки 20 години. Последната подобна ситуация бе през 1980 – 1981 г., когато слънчевата активност имаше много високи стойности. През 1999 – 2001 г. те ще бъдат максимални за последните 600-700 години. Причината за това покачване на слънчевата активност в края на ХХ век според чехословашкия астроном Копецки е, че настъпва максимумът на нейния свръхвекови цикъл с продължителност 600 години. Не е изключено този свръхвекови цикъл да е свързан с движението на масивното тяло от планетен тип около Слънцето, голямата полуос на орбитата, на което е около 70 – 80 астрономически единици (1 астрономическа единица е разстоянието Земя – Слънце), а периодът на обиколката – 600 години. не е изключено и това – орбитата на тази планета да се отличава силно по своя наклон от орбитите на останалите планети и в момента да се приближава до Слънцето. Групирането на планетите-гиганти от едната страна на Слънцето, макар и в доста широк сектор, ще повлияе на движението на слънчевия вятър, което допълнително ще усили ефектите от високата слънчева активност в протичащите на Земята природни процеси. Но тези процеси са закономерни и в тях няма нещо, заради което да им приписваме изключителен характер.
Борис КОМИТОВ