Ден: 19.07.2021

Не е имало незаконно подслушване на политици, съобщи прокуратурата в съобщение до медиите. В него се казва, че поради липса на доказателства за извършено престъпление досъдебното производство е прекратено. Разследването беше започнато, след като министърът на вътрешните работи Бойко Рашков потвърди по-ранни твърдения за това, че през 2020 и 2021 са били подслушвани представители на опозиционни партии и граждански активисти. По думите на Рашков това е станало в рамките на дело за подготвян преврат. По този начин управлението на Бойко Борисов е окачествявало протестите, започнали през юли 2020 г. В съобщението на прокуратурата от понеделник се посочва, че в хода на разследването са били изискани документи от ДАНС, ГДБОП, дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР и агенция „Технически операции“, която прилага специалните разузнавателни средства (СРС). Поради липса на доказателства за извършено престъпление досъдебното производство е прекратено, пише още в съобщението.   Твърдението на прокуратурата означава, че тя не е установила нарушения на процедурата по изискване и получаване на разрешения за подслушване на политици. В текста се казва, че спрямо двама кандидат депутати е имало приложени СРС във връзка с разследвания за контрабанда на цигари и за организирана престъпна група за търговия с наркотици. Имена не са посочени. След като е установено, че става дума за кандидати за народни представители, делата са били прекратени, а материалите са предадени на Спецпрокуратурата. Не са били следени нито президентът, нито вицепрезидентът, нито сегашният премиер, твърдят още от Софийската градска прокуратура, която се самосезира по случая.   Подслушването на политици и активисти беше определено като „Уотъргейт“ от съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов, който пръв съобщи за такъв феномен. По-късно Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри, вън!“ показаха по БНТ документи, от които става ясно, че са подслушвани 82 политици и активисти. Една трета от тях са представители на БСП, каза Хаджигенов. Сред другите са самият той, Бабикян, Настимир Ананиев, който също беше депутат в 45-ото Народно събрание и гражданският активист Тихомир Василев. Вътрешният министър Бойко Рашков беше казал, че ще предаде всички открити от него данни на 46-ото Наросно събрание.   …

Паметникът на връх Бузлуджа ще има статут на недвижима културна ценност от национално значение, съобщи БНР. Решението е било взето в понеделник по време на заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности в Министерството на културата. Намерението означава, че паметникът ще получи юридическа защита, а държавата ще бъде ангажирана в опазването му. Това не беше факт през изтеклите 30 години, когато голяма част от мозайките на монумента бяха разграбени. Официалното име на цялото съоръжение е „Дом паметник на БКП“. То е най-големият идеологически монумент на Балканите. Издигнат е на връх Хаджи Димитър, чието старо име е Бузлуджа. Мястото е избрано в края на 70-те години по време на комунистическия режим. Аргументът е, че на този връх през 1891 г. е била основана Българската социалдемократическа партия, за чийто наследник се смята управляващата БКП. За изграждането му са привлечени най-големите творци на времето – Иван Кирков, Йоан Левиев, Величко Минеков, Димитър Киров, Христо Стефанов и други. Те оставят след себе си релефи и мозайки, които са сред най-големите достижения на българското пластично изкуство, независимо, че основанието за създаването му е било идеологически обосновано. След падането на Берлинската стена държавата изоставя паметника, а през 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов предлага на БСП да го стопанисва. Към тази дата паметникът е вандализиран и голяма част от мозайките са разграбени. През 2020 г. екип от европейски университети се заема с консервирането на мозайките. Този процес обикновено е един от многото, които предхождат реставрацията, за която е нужен голям бюджет. В момента паметникът е държавна собственост и се управлява от Областната администрация на Стара Загора.   …

Камарата на архитектите настоя за изцяло нова процедура по изграждането на Национална детска болница. Това става ясно от позиция на камарата, изпратена до министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров. Авторите искат държавата да определи няколко етапа на работа, преди да обяви конкурс за изграждането на болницата. Тези първоначални етапи са следните: прединвестиционно проучване, на базата на което да се изготви задание, а след това да се проведе открит архитектурен конкурс за идеен проект. Чак след като приключи изпълнението на тези етапи и след като са изяснени всички жизненоважни параметри на проекта, ще може да се определи реалната стойност на болницата и да се обяви нова обществена поръчка за изграждането й, казват архитектите.   Изграждането на детска болница с всички медицински грижи, необходими за лечението на деца, е тема, която се обсъжда от години. Правителството на ГЕРБ възнамеряваше да продължи строителството на изоставена сграда, замислена през 70-те, и среща голяма съпротива. На 23 юни служебното правителство реши, че старият строеж ще бъде съборен, а на негово място ще има съвсем нова, модерна сграда. Заданието за проектиране трябва да се изготви „от експерти, притежаващи нужните знания и опит в планирането на здравни заведения от подобен тип и мащаб. В него [трябва] да бъдат разписани конкретните изисквания и параметри на сградата, определени на базата на актуална информация и анализ на детската заболеваемост в България. Целта е по този начин да бъде изчислен необходимия капацитет на легловата база, както и да бъдат прецизирани типовете отделения, операционни, лаборатории, кабинети и други. Подобен подход е обичайна практика при планирането на детски болници по света“, казват от Камарата на архитектите..   …