Ден: 21.07.2021

Достойно ест, когато си гръцки поет, да се наричаш Одисеас Елитис. Той получава Нобеловата награда за литература през 1979, но това е човешки знак за величие – а самата му поезия е истинското доказателство за неговото безсмъртие и го представя най-добре пред Светата троица – Бог, Човек и Дух вселенски. „Отварям устата си и ликува морето,/отнася словата ми в пещерите си тъмни/и на малките тюлени ги прошепва/нощем, когато човешките горести плачат”. Така започва една песен от „Страсти”, втората част от поемата на Елитис „Достойно ест”, за която му бе присъдена Нобеловата награда. А ето и как свършва тя: „Ръждясва желязото, аз века му наказвам -/че в мен са изпробвани остриета безчетни./ Теменужките и нарцисите само/в нож превръщам, достойния нож на героите.// Разголвам гърдите си, ветровете се развързват,/помитат руините и порочните духове/и от облаците тежки се очиства/Земната шир – и открива Блажени ливади”. А после идват прекрасните острови, конете от камъни и спокойните амфори, идва морето на Гърция, небето над Гърция, светът, в който Троянската война още гърми и Одисей още плува с черните кораби, светът, в който хората още говорят с боговете като с хора, а боговете се реят с крилати сандали между небето и земята – доказателство, че безкрайността може да съществува дори на шепа място. Целият свят е само куп суров материал, с който човекът извайва живота. Нещо такова е веруюто на Елитис, ако се съди по Нобеловата му реч през 1979. „Правилно е човек да внася в изкуството онова, което му диктуват личният опит и добродетелите на езика. Не говоря за естествената способност да схващаш предметите с всички подробности, а за метафоричната. Начинът, по който боравят с материята скулпторите от цикладския период, ясно показва това. И начинът, по който иконописците във Византия внушават „божественото” чрез чистия цвят. Вярвам, че всяка висока поезия опитва да постигне подобна проникновена и едновременно преобразуваща намеса в действителността”. Тази реч сякаш е опит поетът да събере цялото слънце в жълтъка на едно яйце. И още: „Ето защо е необходима прозрачността – да различаваме възлите върху нишката, опъната между вековете, която помага да се държим с изправена глава на земята. От Хераклит до Платон и от Платон до Исус различаваме тези „възли“, те под различна форма стигат до наши дни и ни казват приблизително все същото: че в този свят се съдържа и с елементите на този свят се пресътворява другият…..на който имаме право, но който, поради собствената си некадърност, не сме заслужили”. Ако от думите наистина болеше, то след последното изречение човечеството трябва да крещи от болка. Но не крещи, не е толкова глупаво човечеството, че да иска бързо да разбере защо не е достатъчно умно. И все пак – човечеството носи и чудото на надеждата. „Ако поезията предоставя някакво уверение, и то в убого време, то е именно това: че, въпреки всичко, нашата съдба е в собствените ни ръце” – казва поетът Одисеас Елитис. В интервю на късни години той, роден Одисеас Алепуделис, си спомня историята на своя псевдоним: „Думите с „епсилон” и „ламбда” винаги са имали върху мен особен ефект….

Бурни гневни реакции предизвика публикацията  „375 лв. помощ ще получи семейството, пострадало при пожара в старозагорския кв.“Самара““, в която Павлина Делчева, директор на Дирекция „Социално подпомагане – Стара Загора (омбудсманът….

Неговите разкази са кратки, но – както казва самият той – едри. Представляват нещо като миниатюри – достатъчно богати, за да предадат с малко думи големи послания. Героите му са ватмани, министър-председателки, учители, счетоводители, осъдени за убийство затворници, инженери, наркомани, студенти, пенсионери, мъже, жени, деца. Идват от всички социални прослойки, упражняват най-различни професии и всичките, само в рамките на няколко страници, се срещат със съдбите си. Среща ги писателят, режисьор, сценарист и актьор Людмил Тодоров. Преди броени дни в САЩ за първи път излезе сборник с негови разкази на английски език, озаглавен „Selected Short Stories” и издаден от американското издателство „Аксентс“. „Мисля, че разказите предлагат една доста представителна и широка панорама на българския живот към днешна дата. Могат да дадат хубава перспектива на един чужд читател, за да усети, да вкуси от живота в България“, каза Людмил Тодоров в интервю за Свободна Европа. „Сега, не знам на кого му е интересен този живот, но ако някой има интерес, радва ме мисълта, че там би намерил доста пълна картина, що се отнася до характери и образи на наши съвременници.“ Половината от разказите в сборника са вече публикувани на български, другата половината са нови, но писани отдавна текстове. „Тоест за мен книгата не е новост, но като превод, тя е едно ново преживяване, една премиера“, разказа Тодоров. Изданието е особена радост за Тодоров именно заради превода, който е дело на неговата съпруга Златна Костова и сина им Матей Тодоров. „Много съм много горд с превода, защото всички имахме едно леко притеснение, че когато езика, на който превеждаш, не ти е майчин, може да очакваш изненади.“ В това отношение им помага тяхна приятелка, която живее в САЩ от дълги години – Бисера Костова, която е редакторка на сборника. „Благодарение и на нея англоезичният читател може да прочете разказите в нюанси, да ги разбере ги в пълни подробности. Вече достатъчно англоезични читатели се срещнаха с разказите и ги прочетоха. И стана ясно, че те разбират в тънкости това, което съм написал. Спецификата на нашето живеене тук успява да стигне до англоезичния читател. Това също беше един любопитен, тръпнещ въпрос за нас – доколко това ще достигне до тях. Ами стига, и това много ме радва.“ Доказателство за това е и фактът, че хуморът и иронията на Тодоров не остават неразбрани. „А щом хуморът стига, значи стигат и останалите нюанси, това го знам от опит. Там, където се смеят българите, се смеят и англоезичните читатели – което означава, че има контакт, осъществява се връзка между българския разказ и англоезичния читател“, отбеляза Тодоров. Макар че разказите са сравнително кратки, сблъсъкът на човека със съдбата му е водещата тема и в този сборник, точно както и в останалите 5 книги на Тодоров. „Тази тема винаги е в съсредоточието на моето внимание като автор. Дали ще е чрез някоя на пръв поглед дребна случка, дали ще е нещо голямо, едро като преживяване, темата за срещата на героя със съдбата присъства във всеки разказ.“ Освен с книгите си, Тодоров е известен и с филмите си, сред които „Любовното лято на…