„На тоя гиздав планински град, прочут с богатството и разкоша на разноезичните си жители и с прохладната си кория, край кристалните чешми на която компании чак от Битоля и от Прилеп си устройваха веселби с печени ягнета, се падна да свърже името си с едно от най-крупните събития през Илинденското въстание.“ Така пише за Крушево и за неговата десетдневна република още през далечната 1933 г. Христо Силянов, един от първите историци на въстанието. Илинден (20 юли/2 август 1903 г.) е дело на Тайната (Вътрешна) македоно-одринска революционна организация и на нейното разбиране за наднационален македонски политически проект за „автономия“ на Македония и Одринска Тракия. Идеята й за автономия и роденият от нея бунт не е само тактика. Тя е и един алтернативен политически проект, който иска да обедини като свободни граждани на бъдещата автономия тогава считаните за различни етнически групи – българи, власи, гърци, турци, албанци, евреи и т.н., като всички те получат права като македонци. Въстанието избухва с възгласите „Ура! Да живее Македония!“ Самият лозунг на въстаниците от Крушевската република е „Свобода на Македония“. И точно тези възгласи за „Македония“ и „македонците“ в онзи момент се опитват да подведат под една обща кауза всички народности там. Наднационалният проект на 1903 г. Когато самото въстание избухва в Крушево, тогавашните българи, власи и гърци се прегръщат по улиците и тържествено се поздравяват с „Христос възкресе!“ и „Честита свобода!“. Местният влах Питу Гули се появява с великолепно знаме и е облечен в сърмена турска носия. Яхнал е хубав жребец. Самият байрак е с извезан на него златен кръст от едната му страна и червени букви с надпис „Свобода или смърт!“ На специално заседание присъства и Никола Карев, фактическият водач на въстаническата власт в Крушево, член на групата на македонските социалисти в БРСДП, ръководени от Васил Главинов. Те от години водят кампания за „федеративна македонска република“, която се схваща като една своеобразна „Швейцария на Балканите“. Изглежда неизненадващо включването на власите, тъй като и те, подобно на българите, видимо в най-голяма степен се идентифицират тогава като „македонци“. Това забелязва още Васил Кънчов в публикуваната през 1904 г. и не особено цитирана в България „Орохидрография на Македония“. В текста се казва: „Местните българи и куцовласи, които живеят в пределите на Македония, се наричат сами македонци и околните народи ги зоват тъй. Турците и арнаутите не се казват македонци, но, попитани от къде са, отговарят: от Македония. Арнаутите от северния и северозападния край на областта, които наричат своето отечество Aрнаутлък, така също и гърците, които живеят по южните области, не се казват македонци, затова и границите по тия места според народното възрение не са ясно определени.“ Ръководителите на бунтовниците бързо изпращат писма и до околните мюсюлмански села. Те ги призовават да запазят нужното спокойствие в това тревожно време и да не помагат на правителствената войска в нейни опити да смаже бунта. Обясняват също, че се борят за „освобождението на всички македонци, без разлика на народност и вяра“. Ала споменатото „равенство“ и премахване на „национални омрази“ в тази своеобразна „автономна държавица“ се отнася най-вече до трите християнски общности в…