Ден: 26.11.2021

Предотвратена, скрита, невидима (verhindert, verdeckt, unsichtbar) – това са трите думи, с които Марина Лякова описва трите големи периода в българската миграция в Германия – от началото на социализма до неговия край, от 1989 г. до влизането на България в ЕС и от 2007 г. до днес. Книгата е издадена от издателство “Шпрингер” в края на миналата година. Изследването е не само първото по рода си. То е важно и заради това, че изважда на показ феномена на “невидимите българи”. И че това става точно в момент на засилена рефлексия в германското общество към него самото като мигрантско общество. Изследването вероятно ще даде тласък и на други подобни проекти. От 2018 г. в Кьолн е факт първият, все още виртуален, музей на миграцията в Германия – Домид. В него българската миграция не присъства като предмет или история – с изключение на една вещ – тениската на убития в Ханау през 2020 г. при расистки атентат Калоян Велков, дарение от братовчедка му Васка Златева. Тази липса и тази невидимост на българите в Германия са едно от предизвикателствата, които провокират Марина Лякова да се задълбочи в темата. Тя е доктор по социология в института за трансдисциплинарни социални науки в Университета в Карлсруе. Върху хабилитационния си труд за миграцията и мобилността работи от 2014 г. „Когато дойдох в Германия, започнах да работя първо в един институт в Университета в Есен, който се занимаваше с турската миграция, така изобщо навлязох в темата миграция. В някакъв момент започнах да си давам сметка, че за България няма написано абсолютно нищо. Има за полската, руската и т.н. И започнах да се ровя. Имаше много малко неща, една-две работи, които по-скоро със статистика се бяха занимавали.“ Това е първата й голяма изненада. Втората – колко различна е самата миграция. „Ние всички казваме “българите в Германия”, ама то няма такова нещо. Това са различни поколения, които имат съвършено различни представи за света, съвършено различни ценности и биография и миграционен път, така да се каже.“ „Така че за мен това е най-важното послание – че има три периода и много различни типове български мигранти в Германия.“ “Тези, които много искат да дойдат, но не могат” Първият период – това е предотвратената или спряната миграция, пояснява Марина. Има интересни архивни документи как българската държава е ограничавала възможността да се излезе от страната. Според нея периодът на социализма е “един много странен период”, по някакъв начин е имало пропускливост. Това е нещо, което много я изненадва. „Аз в първия момент имах стереотипа, че заради Желязната завеса никой не е могъл да излезе от България. Обаче не е така. Като се порови малко човек в темата, вижда, че има хора, които са излизали, и са излизали многократно. В крайна сметка това е бил механизъм за подбор, за селекция и контрол. Това се променя много в различните епохи на социализма. През 50-е и 60-е години излизат тези, които е абсолютно ясно, че никога няма да се върнат. Защото това е бягство буквално, или бягство в свободата. Думата „невъзвращенец“ е създадена от комунистическата пропаганда. Особено 50-е…