КОГА Е ПРОГОВОРИЛА НА НЕМСКИ ЕЗИК И СТАРА ЗАГОРА?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 33, 1991 г.
КОГА Е ПРОГОВОРИЛА
НА НЕМСКИ ЕЗИК И СТАРА ЗАГОРА?
Трудно е да се каже кой старозагорец кога и как е проговорил немска реч. Без съмнение, това е станало още в средата на ХІХ век, когато някои промишленици, или „европа-дуджарлии“, са установили търговски връзки с центровете на Австрийската империя. Вероятно този немски е бил делови и непретенциозен. През 60-те и 70-те години обаче картината се променя с развитието на класните училища и с появата на местната интелигенция. През 1864 г. в Стара Загора се установява на лекарска практика възпитаникът на Виенския университет Димитър Христакиев Павлович – първият възрожденец в града, който заедно с немския език носи и немската книжнина. Той става настоятел на старозагорските училища и се заема с тяхното европеизиране. Разпространението на немския език е подготвено от растящите икономически връзки с Австро-Унгария. Търговците и техните деца започват да изучават езика. В началото на 70-те години старозагорската младеж насочва погледите си към близкото „Немско“, където ще получи образованието си. Неколцина възпитаници на класното училище, някои от които стипендианти на Старозагорската община, заминават да учат в промишлено-земеделското училище и в гимназията в град Табор – Чехия. Между тях са Атанас Илиев и Димитър Наумов. Атанас Илиев, ученик в класическия отдел на Таборската гимназия, а след това – слушател в Карловия университет в Прага, пише в спомените си: „Още с пътуването си за Австрия миналата година аз разбрах, че за нашите места, съседни с „Немско“, както се казваше у нас Австро-Унгария, този език като да е по-потребен за българина от френския. Ала сега, когато се уча на богатата немска литература, за гениалните немски поети, още повече се утвърдих в убеждението за неговата необходимост“. Атанас Илиев донася в България немски учебници – читанки, немско-чешки речници, енциклопедии, научни трудове, които са ценен помощник в неговата културно-просветна и научна дейност. Димитър Наумов е третата крупна немско-езична фигура на възрожденска Стара Загора. След няколкогодишно обучение в аристократичния Роберт-колеж той заминава за Табор да учи земеделски науки, така необходими за модернизирането на родовия му чифлик в сегашното село Горно Ботево. След това той се устремява към висшите агрономически науки в Австрия и Германия – учи във Висшия земеделски институт в Лайпциг, в института Хохенхайм до Щутгарт, слушател е в земеделската академия в Алтенбург и Проскау. Наумов пропътува Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Италия, за да се запознае със селското стопанство в едрите юнкерски чифлици и с големите селскостопански ферми, с механизацията на производството. След създаването на Източна Румелия Димитър Наумов е изтъкнат политически и стопански деец, инициатор за откриване на Садовското образцово земеделско училище, което е положило началото на земеделското образование у нас. През 1883 и 1884 г. Димитър Наумов издава вестник „Земледелец“. В него той ратува за ново, рационално земеделие по примера на американското фермено стопанство. Така, още с появата си в Стара Загора, немският език започва да играе важна роля в разрешаването на много стопански, културни и политически проблеми както през Възраждането, така и след Освобождението. В следващите десетилетия неговата роля в живота на старозагорци непрекъснато нараства.
Петър КОЕВ