В народната митология Вида е образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Според други празникът е посветен на св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на III и началото на IV век.
Празникът се почита, за да се предпазим от градушки.
Поверията на този ден гласят, че днес не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Хората вярвали, че градушките идват като възмездие за греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини, пише Vesti.bg
Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“. У нас празникът се отбелязва основно в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. А по света се чества в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия.
В България денят се свързва и с култа към Слънцето.
Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Имен ден днес празнуват всички с имената: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела…
