Мария Грубешлиева – дъщерята на българската акткриса Стоянка Мутафова, представи в София биографичната книга, която след шестмесечен труд е подготвила за майка си.
[ad id=“225664″]
На премиерата на „Добър вечер, столетие мое!” присъстваха актьори, които са били заедно със Стоянка Мутафова през различни години от нейното столетие. Те са обединени от дълбоките, не само колегиални, а и човешки чувства, които изпитват към актрисата.
Биографичната книга беше наречена от редакторката Маргарита Лозанова от издателство Catch a story „портрет, който ще вдъхновява поколения напред”. Авторката Мария Грубешлиева подчерта, че най-ценното в 400-те страници на книгата са неизвестните случки от нейния бурен и пълноценен живот.
Актьорът Любомир Нейков, който нарича г-жа Мутафова „мама” обобщи, най-ценният урок получен от нея е това, че младостта продължава колкото сам пожелаеш.
В „Добър вечер, столетие мое!” Мутафова тегли чертата след първите 95 години. Снимки и размишления, спомени за детството и за хора, които вече ги няма, оформят общия план на един живот в театъра и за театъра, такъв, какъвто го е усетила актрисата.
[ad id=“255238″]
Книгата е ценен справочник, изпълнен с архивни снимки, който дава информация за изиграните от Стоянка Мутафова роли, за местата, където е работила, за наградите, които са й били присъдени.
В края на книгата дъщерята Муки казва, че според нея „всяка поява на Стоянка е едно насърчение за хората. Тя е човек със страшно силен дух”.
Мутафова признава: „Не усетих кога се изтърколи моето столетие… Шарено и цветно беше то, наситено с големи събития, с мащабни личности около мен. Винаги го приветствам с „Добър вечер”, но е рано да му кажа „Лека нощ”, де… Имах един кюнец като дете, криех го под леглото, и вечер гледах през него като през телескоп. Бях си набелязала няколко небесни тела и си фантазирах какво ли е там. Баща ми на шега ме наричаше „Пътник между звездите”… Ако обърнем „кюнеца” към себе си, ще видим, че „Добър вечер, столетие мое!” е телескоп, насочен към последното столетие.
Актрисата споделя със самоирония, че има нещо непостигнато: „Как исках да съм руса и да се нося като пеперуда…”.
