Трогателно писмо от дете на 6 годинки до Дядо Коледа!

„Скъпи Дядо Коледа,

Аз се казвам Тони и съм на 6 години. Двамата с мама живеем сами. Понякога имам татко, защото той не идва често. Когато питам защо, той мълчи, а мама плаче. В градината ни учиха за трите ни имена. Аз не нося тези на татко, а на мама. Лелките и госпожите обясняваха, а мен ме гледаха и си шушукаха. Аз нямам нищо против да съм с името на мама, защото много я обичам.

[ad id=“225664″]

Баба казва, че мама е глупачка, защото е някаква „любовна“ на татко, и мама пак плаче. Тя ме гушка, облича и готви най-вкусната супичка на света. Двамата с нея си играем и много се забавляваме. Обаче като си легна и тя си мисли, че съм заспал, пак плаче. После казва, че е така, защото я боли глава.

Татко има една друга майка и един батко. Видях ги веднъж в парка. Той носеше баткото на конче и много се смееха. Много искам и мен някой да ме носи така. Мама не може, защото е мъничка и слабичка.

На празниците сме двамата с мама. Сигурно само двама души са семейство. Обаче по телевизията са поне трима. Винаги има мама, тате и дете, а понякога и много деца. Питах мама защо сме сами, а тя каза, че аз съм нейният Божи дар и никога няма да сме сами щом сме двамата.

Аз имам играчки и дрешки, колело и голям конструктор. Тази година няма да ти искам голямата пожарна или полицейската кола със сирена. Моля ти се, дядо Коледа, намери ми друг татко. Даже и да не ме хареса, защото понякога не слушам, искам мама да не плаче, а само да се смее. Ако не успееш за тази Коледа, аз догодина ще стана на седем и сам ще потърся, ти само мъничко ми помогни“.

[ad id=“263680″]

Тони

P.S. Историята е истинска и вероятно една от много такива по света. Тази майка отглежда детето си сама. Преди да побързате да я заклеймите, трябва да знаете, че тя страда от болест, която изключва възможност за бременност и деца. Истинско чудо е, че забременява и когато разбира, нито за секунда не се замисля дали да направи аборт. Да, знаела е, че е женен, да, била е с него и не – не е разбила семейството му. А бащата…, силно казано баща. Той е от онези, които всеки момент „се развеждат“. Детето не е признато, разбира се, а той до ден-днешен си е женен. Мен не ме харесва особено, защото го попитах какво ще прави, ако когато случайно се разхожда в парка със законната си жена и син, срещне другия, нежелания, а той се хвърли на врата му. Отвърна ми, че ще му мисли, когато му дойде времето. Ами да започва, защото рано или късно на всяко нещо му идва времето…

Траяна Кайракова / OFFNews