29 години от падането на Берлинската стена

На днешния ден 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена – символ на комунистическата диктатура в бившия Източен блок и разделението на Европа. На същата дата – 27 години по-късно, бе избран 45-ият президент на САЩ Доналд Тръмп. Падането на Берлинската стена се свързва с още двама американски президенти – Джон Кенеди и Роналд Рейгън.

ГДР и СССР циментират разделението на Германия със строежа на Берлинската стена на 13 август 1961 година. Тъй като международно-правният статут на Западен Берлин не се променя, САЩ реагират сдържано. Режимите в ГДР и Съветския съюз правят всичко възможно да спрат вълната от бежанци от Изток на Запад. Само през първите седем месеца на 1961 година от ГДР бягат над 150 000 души. А в годините преди това – почти три милиона. Това са преди всичко висококвалифицирани млади хора, които масово напускат социалистическа Германия.

В края на 1960 година американците избират Джон Кенеди за президент. Той още не е положил клетва, когато тогавашният германски външен министър Хайнрих фон Брентано отдава значимото на германско-американските отношения. Няколко месеца по-късно започва изграждането на Берлинската стена и изолирането на ГДР от Западна Германия. Самият Кенеди посещава Федерална република Германия едва през 1963 година. Всички знаят прословутото му изречение, произнесено пред кметството в Шьонеберг: „Аз съм берлинчанин“ („Ich bin ein Berliner!”)

Малко след като новият генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов оповести новата си политика спрямо Запада, тогавашният президент Роналд Рейгън прави визита в Берлин и в речта си призовава за отварянето на Берлинската стена. Думите му са едни от най-вдъхновяващите слова, произнесени от политик към хората, останали в гетото зад Желязната завеса. Това става на 12 юни 1987 г. пред гражданите на Западен Берлин: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!” Рейгън казва това пред Бранденбургската врата, близо до Берлинската стена. Думите му са чути и от другата страна на стената, контролирана от комунистите.

Един неотдавна открит документ в държавния архив в Москва от историка Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен хвърля светлина върху решението за изграждане на стената. Става въпрос за открита в съветските архиви стенограма от разговор между тогавашния лидер на СССР Никита Хрушчов и източногерманският Валтер Улбрихт, провел се на 1 август 1961 г. Тогава подготовката за строителството на стената вече е била стартирала. От документа се разбира, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на „железен обръч около Берлин”. Съветският лидер се мотивирал с напускането на ГДР от много инженери и срещу изтичането на кадри следвало да се предприемат мерки.

В началото на 60-те години, в разгара на Студената война, сметките за бърз икономически възход на ГДР, както в края на 40-те години в Москва и Източен Берлин си представяли бъдещето, се оказали провал. Източна Германия не се оказала в състояние да настигне Западна Германия и да реализира пропагандните обещания за по-добър живот от този на Запад. За икономическия неуспех Улбрихт се оправдал с Полша и България, които не изпълнявали задълженията си по доставки на въглища и стомана.

Тогава Хрушчов посъветвал лидерът на ГЕСП да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения. Според съветският ръководител гражданите на ГДР щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони. С построяването на стената фактически е нарушено следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветския съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин. Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 г. до 1975 г. Като други предохранителни мерки е изграждането на различни съоръжения като телени мрежи, полоса, стоманени блокове против транспортни средства, бункери. Източен Берлин отделя 12 000 гранични войски за охраната на стената. Въпреки това над 5 000 души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са – масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.

На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен край НДК.

Източник http://www.transmedia.bg/