3 МАРТ – Ден на освобождението на България от османско робство

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 17, 1991 г.
3 МАРТ – Ден на освобождението на България от османско робство
ПАРАДЪТ НА ПОБЕДАТА
/Репортажът на Всеволод Крестовски от Сан Стефано на 3 март/
Парадът на победата се състоял в Сан Стефано на 3 март при странни обстоятелства. На този ден отново изплюват всички противоречия на Великите сили и тази част на Европа. русия, която понася огромни жертви за ликвидиране на последиците от парижкия мирен договор и възвръщане на отнети територии, се сблъсква с крайно опасни и неясни отношения на своите противници. Това предвещава навлизането на Източния въпрос в нова, още по-сложна степен. Играта на нерви продължава повече от месец. На 22 февруари руските войски заемат Сан Стефано, отстоящо на 13 км от Цариград. По мнението на граф Н.П.Игнатиев това означава подписване на мира на 3 март, т.е. на датата, свързана с издаването на указа на селската реформа в Русия през 1861 г.
След дълга и уморителна дипломатическа борба и протакане на подписването, едва около 17,30 ч. граф Игнатиев донася пред строените руски части многоочаквания мирен договор. На брега на Мраморно море при сумрак се провежда молебен и парад, който по думите на съвременник не е бил такъв „от деня на превземането на Париж през 1814 г.“ Величието на този исторически миг е отразен с прочувствие и топлина на малцината руски и западни кореспонденти. Тяхното увлечение и „разточителство“ по подробностите е силно доказателство, че тези своеобразни летописци усещат витаещият призрак на новото политическо противопоставяне. Желанието им за траен мир ги прави неизказано близки до съвременния човек. Всеволод Крестовски /1840-1895г./ е официален кореспондент на руската квартира и осигурява информация за „Правителствен й вестник“ и отговорен редактор на органа на главната квартира „Летучий военни й листок“. По-късно той издава своите кореспонденции в самостоятелна книга „Двадцат месяцев в Действующий армии“, С. Петербург, 1878 г. Така той свързва името си и с един от най-вълнуващите разкази на очевидец за самия Трети март.Ето част от неговия репортаж: „В пет и половина главнокомнадуващиягт, заобиколен от многобройна свита, се появи на кон в покрайнините на Сан Стефано и спря далеч от войските, сякаш чакаше нещо. След десетина минути пристигна на кон полковник Орлов и доложи, че мирният договор най-после е подписан тази минута и че граф Игнатиев, който ей сега ще пристигне на полето желае да съобщи това лично на негово височество. Орлов извади от джоба си и показа на великия княз перото, с което е бил подписан договорът и което той взе за спомен. След няколко минути на полето пристигна открита каляска, в която стоеше прав граф Игнатиев. В лявата си ръка той носеше някакъв свитък хартия – вероятно самия трактат. Като скочи бързо, той се приближи до главнокомандуващия и с доволно, светнало лице съобщи, че всичко е свършено и поздрави н.в. по случай подписването на мира. Великият княз свали фуражка, вдигна я високо над главата си и извика първото „ура“, подхваното моментално от цялата свита, която замаха със свалените шапки. След това той подкара коня в галоп и приближи десния фланг на войските, които му отдаваха чест с музика /всеки полк свиреше свой полкови марш/. Като поздравяваше всеки батальон поотделно, той премина пешком през трите линии на отряда. Всяка част отговаряше на приветствието, като подемаше веднага „ура“ от предишната част. По този начин, колкото по-далеч отиваше князът, толкова повече и по-силно победните викове огласяха полето и брега, и морето, осеяно с бели платноходки… Вече беше паднал здрач, когато започна церемониалният марш. Пехотата минаваше в батальонни колони, кавалерията – по ескадрони, артилерията – по батареи; прислугата беше качена на лафетите. Особено ефектни бяха лейб-уланите. Те минаваха със своите нови, дълги, гъвкави, бамбукови пики, които беше подарил на полка си гланокомандуващият. Неволно привличаше вниманието и леката широка крачка на пехотата, в която може би нямаше безупречната стойност „като струна“, която се постига с усилията на плац-парадната практика в мирно време, но затова пък колоните си бяха изработили истинска бойна крачка и боен строй… Свечери се напълно, преди още да минат колоните на пехотата. Може да се каже с положителност, че до този забележителен ден никой от нас, военните, никога не бе участвувал в толкова възторжен, юнашки и оригинален парад – оригинален поради това, че се състоя вечер на историческото крайбрежие на Мраморно море, на фона на трепкащите в далечината хиляди огньове на Цариград, на същото това поле, където преди около 1000 години е бил станът на дружините на Олег…“
Нейчо КЪНЕВ