40-годишният Киприян – от музикално образование в Казанлък до Старозарски митрополит

Светият Синод избра новия Старозагорски митрополит – Траянополския епископ Киприян. Той даде пред „Стандарт“ първото си интервю след избора.

Роден е на 8 март 1976 г. в  Казанлък със светското име Огнян Добринов Казанджиев. Завършва средно музикално образование през 1995 г. в родния си град. Приема монашество на 1 септември 1996 г. От октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушанието ефимерий в Казанлъшкия манастир „Св. Богородица“ и паралелно завършва двугодишния курс на Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, след което е приет в клира на Врачанска епархия като и. д. игумен на Тръжишкия манастир „Св. прор. Илия“. Изпълнявал е различни длъжности във Врачанска епархия. През февруари 2006 г. по решение на Св. Синод е изпратен на послушание като протосингел на епархията на САЩ, Канада и Австралия, която длъжност изпълнява до 1 август 2007 г., когато е назначен за протосингел на Врачанска митрополия. По решение на Св. Синод е хиротонисан за епископ с титлата Траянополски на 03.03.2008 г. в катедралния храм в гр. Враца и назначен за викарий на Врачанския митрополит, която длъжност изпълнява и до днес.

– Вие сте новият Старозагорски митрополит. Очакван ли беше изборът за вас или изненада?
– Промисълът Божи е бил такъв. Божията воля е била такава, волята на епархийските избиратели от Старозагорска епархия, волята на Св. Синод на Българската православна църква е била такава. Ние сме монаси преди всичко, както казах, ние сме войни на Христа в земната Църква и винаги трябва да бъдем подготвени за ситуациите в живота, в които Бог ни е определил да бъдем. Дали е било изненада или не, не бих могъл да ви отговоря конкретно, но волята Божия щом е такава, а ние сме вярващи християни и като такива приемам, че нашият живот се ръководи от Бога. И щом неговата воля е била такава, няма как да бъде изненада.

– Вие сте диригент на църковния хор на Врачанска епархия и много хора сега се питат дали и в Стара Загора ще има подобен хор?
– Ако волята Божия е такава и има хора, които желаят да пеят църковнославянска, църковна хорова музика, ще намеря човек, който да ги дирижира, а аз мога да помагам само.

– Родом вие сте от Старозагорска епархия и имате допир и до един от предишните митрополити, който е и ваш духовен наставник – дядо Панкратий Старозагорски. Разкажете повече за него. Какво той ви даде всъщност в монашеството, в епископството, а и вече в митрополитското служение?
– Първо дължа огромна благодарност на Архиерейския наместник на Казанлък отец Петко Мотев, при когото аз влязох на 11-годишна възраст, докато поех монашеския път. През тези години се запознах и със Старозагорския митрополит Панкратий и когато той идваше в Казанлък, за мен беше огромно удоволствие да бъда негов иподякон (помощник на епископа и свещеника по време на богослужение- б.р.). Така с годините започнахме да общуваме с дядо Панкратий, разбрах колко е духовен, дипломатичен и ерудиран в богословските дисциплини.

Протоколът му беше на много високо ниво, както и проповедите му, които бяха особено вдъхновени. Това лично мен най-много ме впечатли. Поемайки от него монашеския път, бях благодарен на Бога, че ми изпрати отец Петко Мотев, след това дядо Панкратий, Бог да го прости. И от него остана следа в сърцето ми, а именно, че добротворството, мъдролюбието, ръстът в човека и въобще във всички ни трябва да бъде на първо място. След това на второ място трябва да сме слуги на народа. И на трето място трябва да пазим Христовата истина, че където са двама или трима в Негово име, и Той винаги ще бъде помежду нас.

– Как миряните от Враца посрещнаха вестта, че сте новият Старозагорски митрополит и скоро ще се разделите с тях, тъй като вие не сте от една или две години във Враца?
– Трудно посрещнаха новината. Тъгуват, разбира се, но тези деветнадесет години, в които бях във Врачанска епархия, като започнах от протосингел и след това завърших като викариен епископ в служението си там. Научих свещениците да бъдат миролюбиви един към друг най-вече за да могат заедно да си помагат в трудностите в живота. Сега те са едни сплотени, млади духовници, които очакват дядо Калиник да се завърне, за да си продължи служението във Врачанска епархия и да не се усеща така и моето отсъствие. Свещениците ще подпомогнат и хората и служението си в храмовете, както и в администрацията на светата Врачанска митополия.

– Какво очаква Старозагорска епархия? Ще започнете и някакви промени, нещо ново, което да се случи в епархията?
– Надявам се с времето това да се случи. Първо трябва да се запозная с всичките дела на Старозагорска епархия, както административни, така и изцяло богослужебни и канонични, правни, за да може да се предначертае пътят, по който ще върви Старозагорска епархия. Особено в развиване на социалното дело в епархията и подпомагането на християнските семейства, подпомагането на храмовете с различни хорови състави както западни, така и източни в епархията.

Богословското усъвършенстване на свещениците, за да можем да направим курсове за катехизация, беседи на свещениците, откриване на неделни училища, откриване на „Християнския младежки клуб“, който някога съществуваше по мое време и носеше името „Свето Благовещение“, така че има задачи, които трябва да развием, но най-напред трябва да се запозная с досега направеното в Старозагорска епархия.

– В Старозагоска епархия се намират и някои от бежанските центрове в страната. Какво ще бъде отношението ви към бежанците, към тези центрове?
– Всички сме хора на тази земя, всички сме родени с вярата, че ние ще израстваме и ще продължим да живеем в мир и любов, но позицията на Св. Синод по този така много динамичен и конкретен въпрос изисква уважението към тези хора. Щом са тук, на тях трябва да им се помогне, но не на всяка цена и не за сметка на териториалната цялост на страната ни. Трябва да помогнем на тези, които вече са дошли в страната ни, но да обърнем внимание и на другите нуждаещи се, а това са нашите събратя българи, нашите православни християни, към които Господ ни е отредил да имаме любов, добротворство и миролюбие.