45 години „Загорче“. Пъстра игра за осмисляне на света, възпитание чрез изкуство

45 години навършва днес емблематичният за Стара Загора детски фолклорен ансамбъл за народни песни и танци “Загорче“.

Ансамбъл „Загорче” е създаден през 1977 г. на основата на съществуващи от 1957 година съставки – школа за народни инструменти, по-късно – хор, а от 1963 – и танцов състав. Негов главен художествен и административен ръководител от 1980 година до кончината си през есента на 2019 г. е Венелин Кръстев – хореограф и психолог, диригент на оркестъра Красимира Манчева, диригент на хора – Антоанета Крумова и композитор на музиката – Кирил Тодоров.

          И тази година „Загорче“ ще участва в честването на Трети март

Голямата цел е обучението на младите хора на български фолклор и традиции, спомогнали да се съхрани българския дух през вековете. Възпитанието у децата на чувството да си част от една кауза. Дейността на ансамбъла учи на дисциплина, креативност и екипна работа.

Ансамбъл „Загорче“ има концерти във всички европейски страни като Германия, Франция, Швейцария, Русия, Италия, Великобритания – Англия и Шотландия, Северна Ирландия и Ейре, Турция, Гърция, Унгария, Сърбия, Чехия и Словакия, Австрия, Испания, Швеция, Белгия, Холандия, Люксембург и други страни. Ето така малките загорчета запознават Европа и света с българските традиции, представени с много хъс и по съвременен начин.

Концертите на „Загорче“ представляват пъстър и весел калейдоскоп – свят на творческо въображение и артистична свобода. Невероятно е да следваш този непрекъснат вихър, в който тези момчета и момичета си играят със сложността на ритмите и хореографията. Усмихват се непрекъснато въодушевени от щастие и непознаващи умората.

В 45-годишната си история ансамбълът е награждаван многократно на български и международни сцени и неведнъж е признаван за един от най-добрите детско-юношески фолклорни формации в България.

Автентичният материал се обработва по уникален начин и е предназначен специално за възрастта на децата-участници. Тук фолклорът не се тълкува, а е нещо присъщо на самите деца и не е принадлежащ само на техните баби. Той се превръща в тяхна игра, в начин на осмисляне на света.

„Загорче“ е завоювал званието „Представителен ансамбъл на Република България” и много други отличия и награди. „Танцовото изкуство е трудно занимание, изисква включването, участието на много лични качества от участника. Първият проблем, с който се сблъсквам е, че децата не знаят точно какво е това, а и с липсата на способност да концентрират дълго време вниманието си /в ансамбъла се записват за участие все по-малки деца – между 4-5 годишни, продиктувано от желание на родителите – ще цитирам една майка: „Защото се страхувам от улицата”/“. – пише приживе дългогодишният ръководител на ансамбъла Венелин Кръстев, подкрепян днес от своите наследници педагози.

Първото, което правят те, е да научат децата на внимание и любопитство. Тъй като всяко дете има различен потенциал да възприема, осмисля и запомня някакъв учебен материал, в обучението вместо с лесното се започва с най-трудното, което може да бъде научено от детето. Стараят се да показват колко хубаво е да можеш да правиш такива сложни и красиви неща, да предизвикат желание за познание и възможности. Получава се „игра” на запознаване ту със сложното, ту с простото, която  продължава известно време и дава възможност за относително кратко време децата да усвоят материал, изглеждащ доста обемен и сложен за възрастта им. Това е и основата за поддържане концертния състав на ансамбъла във възрастова граница, която да го определя постоянно като детски. В концертния танцов състав средната възраст на участниците се поддържа в границите на 5 – 7 годишни деца. В същото време те изнасят спектакли на техническо и художествено ниво не по-лошо от това на тийнейджърите, които са работили доста по-дълго време в тази насока.

„Възпитание чрез изкуство” е процесът, който осъществяват педагозите, обучаващи момчетата и момичетата.

Впрочем, американски и кубински учени още преди години обявиха резултати, смайващи в същността си – че дори бавно развиващи се деца занимавани с танци, бързо приближават по възможности нормалните си връстници.