„Характерът е следата от връзката.“ – Кристофър Болас, психоаналитик
Според специалиста, ние се развиваме, събирайки частици от взаимоотношенията около нас и ги фиксираме несъзнателно към нашия темперамент. Връзката с родителите е първата, която изграждаме, но която ни белязва за цял живот, понякога отрицателно, ако сме отгледани от нарцистични родители.
Дали вие сте, вижте в следващите редове.
Често чувствате вина
Нарцистичните родители, обикновено са „емоционално глухи“, фокусирани върху собствените си проблеми, емоции, за да чуят тези на децата си. Някои деца са по-чувствителни и се нуждаят от повече внимание, любов, но тъй като не ги получават, те често подхранват надеждата, като жертват самочувствието си. Започват да мислят, че проблемът е в тях, че не слушат достатъчно и затова родителите им често ги критикуват, карат им се. За жалост, това усещане продължава и във вече порасналото дете, което винаги се съмнява, дали е достойно да получи обич и уважение в работата, любовни връзки.
Срещате нарцисизъм в другите си отношения
Един от признаците на нарцистичния родител е неговата избухливост, често с цел манипулация, думи, които карат детето да се чувства зле от това, че иска нещо, че иска да изрази мнение, да сподели емоции, особено в конфликтни ситуации. Тогава детето отново се чувства виновно и на един по-късен етап от живота си, като възрастен индивид е склонно да създава връзки с нарцистични партньори, да се събира с нарцистични приятели.
Изпитвате несигурност във взаимоотношенията си
Пренебрегването, малтретирането или емоционалното отсъствие на нарцистичните родители, ни прави несигурни във взаимоотношенията ни от всякакво естество. Единият тип несигурност е трудност да създадем сериозна връзка, за да не сме зависими от никого, да не се привързваме към половинка, а другият е преследването на любовта, но на подсъзнателно ниво ние търсим връзката с родителите си, за която толкова сме копнеели.
Премълчаване на нуждите
Нарцистичните родители карат децата си да се чувстват виновни, че искат внимание, обич или разни други неща. На по-късен етап от живота си, тези пораснали деца, смятат, че да поискат помощ от приятел, колега, любим човек, не е редно, че са в тежест, че трябва сами да се справят с трудностите. Рядко си позволяват да искат нещо от половинките си, без значение дали е материално или емоционално.
Ставате също толкова нарцистични като вашите родители
Колкото по-агресивно е едно дете по природа, толкова по-вероятно е един ден да бъде нарцистичен родител. Тези деца винаги привличат вниманието към себе си – те са шумни, казват, че са най-красиви, по-умни, засягат връстниците си за външен вид, материално състояние, постижения в училище.
