5-те най-популярни митове за стартиране на бизнес – разбити!
За мен, да си предприемач е най-добрата професия на света. Много хора в България също искат да стартират собствен бизнес и сами да определят съдбата си.
Въпреки това, повечето от тях никога не правят тази крачка, защото вярват на много полуистини или откровени митове за предприемачеството. В тази статия ще разбия на пух и прах 5 от най-популярните.
[ad id=“263680″]
Мит № 1 Трябват много пари, за да стартираш бизнес
Това е, може би, най-големият и най-старият мит за предприемачеството. Когато спомена в разговор за успешни български предприемачи, много често репликата е, че те имат богати родители, чичо, леля, баба, дядо или друг роднина, който са им помогнали в началото.
В действителност, има много предприемачи в България – мъже и жени, които със собствени средства са стартирали техния бизнес и с много усилия, труд и лишения са го развили.
Лично познавам и много успешни собственици на бизнес, които са започнали от нулата (дори под нея, с огромни ипотечни кредити), когато са били уволнени от работа.
С каква сума може да се стартира бизнес в България?
Тук има огромно разминаване между цифрите, които ми казват действащите предприемачи и тези, които искат да стартират. Говорил съм с много успешни собственици на бизнес и почти всички ми казват, че са стартирали със суми до 5,000 лева сегашни пари (защото има и такива започнали през 90-те години на миналия век).
От друга страна, на кандидат-предприемачите им трябват минимум 50,000 лева, за да стартират, като повечето от тях ще отидат за маркетинг и реклама + доста високи заплати на основателите и екипа (няма да работят за без пари, я).
Други бъдещи собственици на бизнес казват, че искат да правят производство („стига с тези услуги, на България и трябват хора, които да произвеждат нещо”), а за него си трябват големи инвестиции от рода на 200-300 хиляди евро.
Освен, че не познавам оцелели бизнеси, стартирали с подобни суми (всичките фалират, когато свършат парите, а те се харчат лесно), тези хора са заразени с „вируса” на заплатата. Те искат сами да са си шефове, но все пак да имат висока заплата и да разполагат с големи ресурси.
Идеята на предприемачеството е много по-различна. Ако искаш да правиш производство, първо стани комисионер, т.е. посредник между производителите и клиентите.
След това си направи магазин (реален или онлайн), за да имаш още по-висока надценка. Чак тогава, след като си събрал малко начален капитал и имаш контактите в бранша, може да мислиш за производство.
Ще цитирам един от моите ментори – Христо Попов:
Бизнес се стартира не с осигурени пари, а с осигурени клиенти
[ad id=“225664″]
Мит № 2 Трябва да си роден предприемач
Преди да стартирам, попълних десетки тестове, за да разбера дали „ставам” за предприемач. Провалих се тотално. Повечето въпроси бяха свързани с моето детство и обкръжението ми.
Аз не съм отраснал в предприемаческа среда, защото родителите ми, а и другите хора около мен са били служители (в държавни предприятия при това) и изобщо не са си мислили за бизнес.
Повечето ми приятели и познати също бяха като мен – наемни служители с основна цел да се издигнат в корпоративната стълба и един ден да станат големи шефове, които по цял ден си клатят краката и раздават заповеди.
Ако разчитах на тези тестове, никога нямаше да стана предприемач.
Истината се оказа съвсем различна. Думата „предприемач” идва от глагола „предприемам” и това е основното качество, за да стартираш бизнес – да си инициативен и да предприемаш действия, а не само да „приемаш”.
Когато открих този нов свят на предприемачеството установих, че там има всякакви хора – мъже и жени, слаби и дебели, високи и ниски, от големи градове и от села, с родители предприемачи и такива с общи работници.
Да, ако обкръжението ти е от инициативни хора е много по-вероятно да станеш успешен предприемач, но не е задължително. Има много примери на разглезени деца на известни български бизнесмени.
И какъв е изводът – няма родени предприемачи, а такива, които действат и се учат.
[ad id=“263680″]
Мит № 3 Повечето нови бизнеси се провалят
Всеки е чувал и виждал статистиката, че само 10% от новите фирми оцеляват след 5-тата година, а от тях само една от десет продължава да съществува след 10-тата година.
Ако гледаме само тези цифри, ще си кажем, че почти нямаме шанс да успеем.
Истината е малко по-различна. Нека да вземем за пример друга сфера – корпоративната. Колко процента от служителите в една фирма стигат до мениджърски позиции? Не повече от 5%, нали? А колко процента от служителите стават изпълнителни директори? По-малко от 0.5%, нали?
Да си кажем честно – във всяка сфера не повече от 5% са успешните примери. И в бизнеса е така, и в големите корпорации е така, и в МЛМ е така, и в държавната администрация е така (ок, там думата „успех” е мръсна).
Това лошо ли е?
Разбира се, че НЕ. Ако 100% от хората успяват и са на едно ниво, това е комунизъм, а видяхме, че той не оцеля (Северна Корея е изключение, но не искате да живеете там, повярвайте ми).
Също така, това е статистика за броя отворени и закрити фирми. За щастие, създателите им са доста по-издръжливи от техните създания. По неофициални данни, над 40% от предприемачите продължават да са такива и след 10-тата си година в бизнеса.
През това време, част от техните бизнеси са фалирали (просто не са били достатъчно добри за пазара), имали са съдружници, с които са се разделили или нещо друго е причинило затварянето на компанията.
А и да фалираш лошо ли е?
Според повечето хора, с които съм говорил, да банкрутираш е най-лошото нещо на света. Ще се чувстваш гадно, че си се провалил. Всички роднини и приятели ще те сочат с пръст и ще говорят зад гърба ти, че нищо не става от тебе.
Сигурно точно това ще се случи, но ако слушаме тези хора, ние никога няма да стартираме. В една доста по-развита предприемаческа култура, като американската, фалитът нищо не означава – просто си се качил на следващото стъпало в развитието ти.
Ще ви дам още една статистика от САЩ. Там успешните компании, които правят милиарди долари на година са създадени след средно 7 провалили се идеи.
Зарежете всички статистики. Вашият успех не се определя от някакви цифри, свързани с други хора.
Стремете се да сте от успешните 1% от фирмите, а не се фиксирайте в провалилите се.
[ad id=“225664″]
Мит № 4 Трябва ти гениална идея за бизнес
Ако изобретиш автомобилен двигател, който работи на вода, ще станеш много бързо един от примерите за успешни предприемачи. Но, ако нямаш такива гениални идеи, трябва ли да се откажеш?
Не, разбира се. Докато сме на автомобилна тема, има само един изобретател на двигателя с вътрешно горене, но съществуват над 1,000 марки коли, нали?
Нито Google са измислили търсачките, нито Facebook беше първата социална мрежа. Това не попречи на техните създатели да станат мултимилиардери с подобряването на нещо съществуващо, нали?
Тук ще ми помогне и малко статистика, за да разбия този мит – над 95% от бизнесите по света НЕ се базират на уникални продукти или услуги.
И така, не ти е нужна гениална идея за бизнес, с която ще превземеш света (ако я имаш – супер). Достатъчно е да направиш нещо различно от това, което вече се предлага на пазара.
Ричард Брансън оглежда установени вече индустрии (като пътническа авиация, банково дело, фитнес клубове и други) и създава компания, която предлага по-добро обслужване и по-бързо внедряване на добрите идеи.
Защо не направите като него (а не като Пешо или Цецка) – намерете сфера, която генерира добри приходи и има потенциал, но нещо ? липсва (добро обслужване, бърза доставка, онлайн поръчка или плащане), и предложете решение на проблема.
И накрая имам една молба към вас – моля ви се, не правете n-тия онлайн магазин, кафе или „Плод и зеленчук”, който е точно копие на всички останали.
Поне на мен ми омръзна да влизам в едни и същи магазини, да ям в един и същи ресторанти, да купувам от един и същи онлайн магазини. Бъдете оригинални поне в един елемент от бизнеса, предложете нещо различно.
Благодаря ви.
[ad id=“263680″]
Мит № 5 Трябва да уцелиш правилното време
Това изобщо не е мит – аз стартирах точно, когато Венера беше в максимална източна елонгация, а Меркурий беше ретрограден. Освен това, една врачка ми предсказа, че ако започна дейност във втория вторник от шестия месец на невисокосна година, ще имам успешен бизнес (и нещо хубаво ще ми се случи, но това е друга тема).
СТИГА ГЛУПОСТИ!
Ако трябваше да чакам перфектния момент да стартирам, трябваше да изчакам да отмине кризата, дъщеря ни да порасне, да стигна висока позиция с голяма заплата в работата, да намеря точния съдружник и да имам продукт, който сам се продава.
Съществува ли такъв момент?
Не, разбира се. Това са само оправдания, за да не правим нищо. Едни от най-големите компании са създадени по време на криза и пак са оцелели и станали такива, каквито са днес.
Мислил съм си, ако бях станал предприемач през 2003/2004 година щях да имам перфектния старт през първите 4 години до кризата от 2008 година.
Реалността, обаче, се оказа съвсем различна. Много от бизнесите стартирали през този „златен период” са един от първите фалирали след началото на кризата. Ще ме питате „Защо?”.
Отговорът е много прост – тези предприемачи са свикнали да са „подавачи”, а не продавачи или търговци. Когато заплатите и потреблението расте с високи темпове, всичко се продава и е нужно само да подаваш избраните стоки и услуги.
[ad id=“225664″]
Но, няма да е все така, нали?
Този период отмина и логиката възтържествува – само най-добрите да оцеляват и да са нужни много усилия (в маркетинга, в рекламата, в продажбите, във финансите и всички останали сфери), за да успее една компания.
За съжаление, тези предприемачи останаха да живеят в миналото и да оплакват „времето, когато хората имаха пари” и те продаваха посредствените си продукти.
Сега е различно – трябва да предлагаш добро обслужване и качествени продукти на изгодни цени, защото хората имат по-малки финансови възможности и по-голям избор (включително в чужди реални и онлайн магазини).
Дали сега е добро време да стартирам бизнес? (един от най-задаваните ми въпроси)
Да, СЕГА е перфектното време да започнеш да градиш живота на мечтите си.
Стойне Василев – Автор
Recent Posts
