52 г. от смъртта на Димитър Димов: „Още при първа среща за него можеше да се каже – интелектуалец“

На 1 април се навършват 52 години от смъртта на Димитър Димов. Поклон пред паметта на големия българин и изключителен писател!

[ad id=“225664″]

Ето как описва автора на непрехвърлящите времето „Мъртви души“, „Поручик Бенц“, „Тютюн“ – в които всяка картина е шедьовър, съвременникът му, художникът проф. Александър Поплилов:

„….Той беше висок, строен, изряден в обноските си и облеклото, по своему елегантен и изискан. Имаше вид на здрав и бодър човек. Такава беше и походката му. Той вървеше леко разлюлян, размахвайки ръце малко повече от обикновено.

Стъпваше възтвърдо и малко на пети, както се върви на тъмно и както стъпват късогледите от детинство /какъвто беше и той/. С многодиоптровите си очила, с неизменната си барета и цигара, с ниската си посивяла коса, с физиономията си, в която имаше нещо, което идва от много далеч и от много отдавна, той изглеждаше повече космополит, отколкото българин…

[ad id=“263680″]

Да, той беше странен човек, поне изглеждаше такъв, но ярката негова черта и по-точно добродетел си оставаше скромността. Още при първа среща за него можеше да се каже: интелектуалец. Защото такъв беше по рождение. Тъкмо и затова той беше неподправено скромен. Аз никога не го чух да се нарича писател.

Никак не изтъкваше и професорската си, и научната си дейност. Затова пък охотно разказваше за себе си като за „участъков лекар”, за пътуванията си от село на село с двуколка, за бита си на редови ветеринарен лекар.

[ad id=“236993″]

Години наред ние се срещахме, но тоя човек никога не ме попита дали съм чел някоя от книгите му. А ние говорехме и за литература. В тия разговори той никога не хазяйничеше, „бидейки писател”, а се държеше просто, като събеседник. Тогава без никакъв апломб, а тихо „участъковият лекар” се превръщаше в доктор на литературата, на изкуството, на словото…”

[ad id=“236999″]

Предлагаме ви и петнадесет избрани цитата от творчеството на Димитър Димов, с които да си спомним за един от най-впечатляващи писатели на България:

1. „Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!“ („Тютюн“)

2. „С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.“ („Тютюн“)

3. “…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.” („Поручик Бенц“)

[ad id=“237001″]

4. „И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света – лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко.“ („Осъдени души“)

5. „Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.” („Осъдени души“)

6. „Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.” („Тютюн“)

7. “Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях.” („Поручик Бенц“)

8. „Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.” („Поручик Бенц“)

9. „И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” („Тютюн“)

10. „Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително „не“. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.” („Осъдени души“)

[ad id=“238430″]

11. „Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия.“ („Поручик Бенц“)

12. „По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (…) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.” („Тютюн“)

182392_b

13. „Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…” („Тютюн“)

14. „Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” („Тютюн“)

[ad id=“218001″]

15. „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.“ („Тютюн“)