СЪТРУДНИЧЕСТВО, НО КАКВО?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 120, 1980 година

икономика, селско стопанство
СЪТРУДНИЧЕСТВО, НО КАКВО?
● ЗАЩО ДОГОВОРИТЕ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ НА АПК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ЕДНОСТРАННО ● УКРЕПВАНЕТО НА ОТНОШЕНИЯТА ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ
През тази пролет работата, свързана с решаването на селскостопанските проблеми в окръга, бе поставена на здрава договорна основа. Между предприятията от промишлеността и аграрно-промишлените комплекси бе поставено началото на взаимно изгодно техническо сътрудничество в областта на поддържането на механизацията в постоянна техническа изправност и в ускореното прилагане на нововъведенията в селскостопанската практика. Какви са досегашните резултати? Потърсих отговор на този въпрос в два аграрно-промишлени комплекса и в три промишлени предприятия.
Един факт прави особено силно впечатление. С цената на много труд и усилия предприятията изпълняват акуратно своите задължения.
Ето какво сподели Димитър Джуров, директор на завод „Бъдещност” в Чирпан:
-Обикновено при нас представителите на агрокомплексите идват късно, когато нужната резервна част трябва да се вложи в машината. Нейното производство на може да стане изведнъж, защото ние не разполагаме с прототип, нямаме и документация, която да ни улесни в производството. Затова и сроковете при нас се удължават. Създава се излишно напрежение. А може всичко да се избегне, ако предварително ни бъде даден списък на онези дефицитни части, от които АПК имат нужда през различните сезони. Тогава ще можем да направим преразпределение на силите си и да осигурим това производство навреме…
Такива случаи посочи и заместник-директорът по производствените въпроси на ЦРБ в Раднево Георги Узунов.
-При нас – сподели той – сами си набавяме необходимата документация, а по договор трябва да ни я предоставят аграрно-промишлените комплекси. Но бедата не е в това, а в неяснотата за кого са предназначени поръчките. Ние сме готови да произведем договорираните с ОАПС пет корпуса за памукокомбайни, а досега никой не се е обадил за кого ще бъдат предназначени те.
Явно проблемите, породени от договорите за техническо сътрудничество, идват от аграрно-промишлените комплекси, които не разполагат с точна информация за действителните им нужди от дефицитни резервни части. Тяхно е задължението да предлагат в края на годината списъци на онези детайли и възли, от които ще имат нужда през следващите сезони на годината. И не на всички, разбира се, а само на онези, които не могат да осигурят по линията на материално-техническото снабдяване. Договорните задължения на предприятията от окръга не се свеждат до производството на всички резервни части, а на дефицитните, т.е. онези, които АПК не могат да намерят в щандовете на ОПСО и „Агромашинаимпекс” в страната. Тази истина потвърди и председателят на АПК „Тракия” в Раднево Стоян Куртев:
-Действително ние не разполагаме с точна информация за онези резервни части, от които ще имаме нужда през годината. Дори и сега аз не зная за нас кои са дефицитни части. Нямам информация по този въпрос. Наша е вината, защото ние сме длъжни да представяме точни списъци на предприятията много време преди да е станало нужда да се произвежда необходимата резервна част. Какво правим сега? Счупи се нещо и веднага търчим до подшефното предприятие. А обикновено се знае кои детайли се повреждат или се износват най-бързо и не е трудно да се запасим с тях отрано. Действително така не може и не бива да продължава по-нататък сътрудничеството ни с предприятията. Трябва да се сложи край на това самодейно решаване на проблемите. Не е ли по-добре всичко да става координирано чрез ОАПС? Там да изпращаме в края на годината заявките си и от там да получаваме информация накъде да се насочваме за търсене на дефицитните резервни части.
Към тази позиция се присъедини и заместник-председателят на АПК „Загоре” в Стара Загора Димо Генчев. И той потвърди, че специалистите в комплекса не знаят кое предприятие в окръга какви резервни части може да произведе, за да се насочат към него в случай на нужда. При това положение действително се налага ОАПС да поеме функциите на координиращо звено така, както предлагат двамата ръководители на АПК. Сега е времето за решаване на проблемите, свързани с осигуряването на дефицитните резервни части за селскостопанското производство.
И още един факт. Директорът на ЗОТ „Светлина” Недялко Дерменджиев посочи, че по договор в предприятието трябва да бъде произведена само една гайка, с която заводът се снабдява чрез ОПСО в Стара Загора.нужно ли е тогава да се възлага задължение от този род, след като работата може да се свърши директно в складовете на ОПСО?
Посочените примери убедително разкриват съществуващите грешки в сегашната практика, свързана с изпълнението на договорите за техническо сътрудничество между АПК и промишлените предприятия. Тяхното отстраняване е наложително, за да станат взаимоотношенията на двете страни наистина ползотворни.
Марин ЛИНКОВ