Д-р Клеър Джерада призна, че първоначално е смятала да документира всичко, през което преминава, но се е чувствала толкова зле, че не успяла.
Всичко започнало първоначално с неразположение. 60-годишната лекарка го отдала на полета между Ню Йорк и Лондон, който направила три дни по-рано. Когато американският президент Доналд Тръмп обявява извънредно положение в САЩ, тя все още е там на конференция по психиатрия.
“Почувствах облекчение, че същия ден си тръгвам. Даже отидох четири часа по-рано на летището”, спомня си доктор Джерада.
Пристига в неделя в Лондон и на следващия ден е на работното си място като личен лекар в Южен Лондон. Във вторник сутринта обаче се чувства доста изморена и я мъчи суха кашлица.
Мислех, че е обичайната кашлица, която се получава след дълъг полет. Но скоро след това гърлото ми ужасно се възпали”, разказва лекарката пред “Дейли мейл”.
Възпаленото гърло не е характерен признак за зараза с коронавирус, но при нея така се развива.
Тя обяснява, че болката била сякаш някой пробожда гърлото ѝ с ножове. След това се появила висока температура и треска, заради което си помислила, че може да е коронавирус.
“Мисля даже, че веднага разбрах, че е това, но не бях изплашена, защото нямам други сериозни заболявания. Здрава съм и ходя много пеша”, признава Джерада. Осъзнава, че не може да продължи да ходи на работа и задава въпрос онлайн на британската здравна агенция какво да прави. Разбира, че такава е процедурата според последните указания. Когато обаче не получава отговор, отива да се изследва в местна болница.
Първоначално ѝ отказват, тъй като се е върнала от САЩ. Страната по това време не е сред рисковите държави с много случаи на зараза. Налага се докторката да обясни, че в Ню Йорк има вече обявено извънредно положение. “Знаех, че това е коронавирус, тъй като обикновено не боледувам. Грипният сезон вече отминава, а и аз имам противогрипна ваксина”, обяснява Джерада. А и стихийното развитие на ситуацията ѝ подсказва, че е така.
Часове след първите симптоми вече не може да яде. В продължение на два дни нищо не може да сложи в устата си, тъй като има метален привкус.
Насилва се да пие много течности – лимонада и битерлимон. Опитва и чай, но не успява, тъй като изпитва ужасна болка. Устата и носът ѝ са пълни с афти. “Исках само да спя и си помислих, че трябва да си водя видеодневник, но дори мисълта, че трябва да държа телефон в ръката си, ми изглеждаше твърде голямо натоварване. Вземах по два парацетамола на всеки осем часа”, разказва лекарката.
Със съпруга си през цялото време използват различни кърпи, съдове за хранене и се разминават на разстояние. Той все още не се е разболял, въпреки че живеят в едно и също жилище. Двамата са се самоизолирали и разчитат на помощ от съседи. Един им разхожда кучето, друг им носи храна.
Доктор Джерада е категорична, че трябва да се спрат социалните контакти, за да се ограничи разпространението на коронавируса. Преди 15 г. е боледувала от грип, но тогава всичко преминало за половин ден. Сегашното преживяване обаче било най-тежкото в живота ѝ.
“В продължение на няколко дни единственото нещо, което можех да правя, е да спя. Никога не съм спала толкова дълго”, казва лекарката.
Когато от болницата ѝ се обаждат на петия ден, за да ѝ съобщят, че е заразена с коронавирус, тя дори не се изплашва, защото вече се чувствала по-добре. Високата температура вече била спаднала, кашлицата си е отишла и вече не се нуждае от парацетамол. На следващия ден изяжда една пилешка супа, а в неделя, седмица след завръщането си в САЩ, започва да се храни и с други неща, които съседите им носят.
“За щастие, съпругът ми е добре и нито един от хората, с които бях влизала в контакт в Лондон, не се е разболял. Вчера се почувствах толкова добре, че ми се прииска да изляза навън. Но само отворих вратата и застанах на прага с маска на лице, за да подишам чист въздух”, разказва Джерада. По думите ѝ повечето хора се отнасят със съчувствие към нея и са изненадани, когато им каже, че има коронавирус. Питат я за много неща, тъй като явно никога не са срещали друг, страдащ от страшната болест, тормозеща света в момента.
Решила е да остане вкъщи достатъчно време, за да е сигурна, че няма да зарази друг.
“Без съмнение това е тежка болест с по-висока смъртност от обикновения грип, въпреки че съм чувала за случаи, при които проявите на болестта са толкова леки, че хората не разбират, че са се заразили”, посочва бившата председателка на Кралския колеж на личните лекари във Великобритания.
Според нея всички се страхуваме сега, защото не знаем за какво става дума. Нейното лечение е продължило общо седем дни, което се смята за най-често срещан случай.
“60-годишното ми тяло създаде защита срещу новия вирус, като мобилизира моите антитела и защити белите ми дробове, бъбреците и сърцето срещу това нападение”, обяснява Джерада. Тя вече се чувства възстановена, въпреки че има още болки в гърлото и афти в устата и носа. И смята, че мнозинството от хората, които се изправят на битка с вируса, ще излязат победители.
Д-р Джерада даде серия от интервюта за британски медии, за да насърчи хората да не изпадат в паника и да не търсят лекарска помощ на всяка цена, тъй като в същия момент има много понуждаещи се.
Коледа е празник, който обединява милиони хора по света, но начинът, по който се празнува,…