Днес се навършват 64 години от разбиването на Горянския сливенски отряд, с командир Бенковски. Около 20 души са убити още в гората и в първите дни, след задържането им в милиционерските участъци в Чирпан и Сливен, в затвора в Стара Загора. По-късно 17 горяни получават смъртни присъди. И до днес не се знаят гробовете на нито един от тях. Тази трагедия става през 1951 г. – доста преди Унгарските събития и Пражката пролет. Комунистическият режим винаги се е страхувал да официализира горянското движение, защото то му отнемаше ореола на най-верния сателит на Кремъл, който все пак е допуснал съпротива срещу „народната власт“. На българите обаче тази половинвековна манипулация отне правото да се чувстват горди, че не са малодушен и робски народ, а първи в така наречения социалистически лагер са вдигнали глави за свобода. Най-отвратителното днес е, че за тези мъченици няма и дума в учебниците, няма възмездие, няма справедливост. Когато днес гледате пустеещите български земи, наследство от ТКЗС-тата, споменете си за избитите горяни и прокълнете безумието на комунистите.
Венелин Каравичев – фейсбук
