Ал Капоне е сред най-страховитите и безмилостни гангстери на Чикаго през XX в. Днес ще ви разкажем интересни факти за забележителната личност на един от най-опасните престъпници в онези времена.
- Роден в Бруклин, за да властва в Чикаго
Първоначално Капоне започна с престъпната си дейност в Ню Йорк, а после се премества и в Чикаго, като разширява престъпната си дейност. През 1923 година, цели четири години след налагане на “сухия режим”, Капоне оглавява синдиката в Чикаго. Макар, че правителството налага пълна забрана върху алкохолните напитки, това не дава очаквания резултат. А освен това само след 2 години Капоне се озовава в затвора заради нелегална фабрика за алкохол.
- Брат му е щатски агент
По-големият брат на Капоне, Джеймс Капоне още на 16 години сменя името си и тръгва да си търси късмета из Дивия Запад. Бързо се научава да стреля, защото още от невръстен е запален по оръжията. След Първата световна война се установява в Небраска, където става маршал и следи за спазване на реда. С въвеждането на Сухия режим, става агент към службата по забрана на алкохола. Става известен с методите си на дегизировка, като така успява да проникне сред криминалните кръгове произвеждащи тоновете нелегален алкохол. Но кръвната му връзка с именития престъпник стават причина скоро да подаде оставка.
- Мрази прякора си “Белязания”
Още като юноша става част от обкръжението на бруталния нюйоркски мафиот Франки Йейл. Годината е 1917 и той работи като барман в заведението му, а понякога и като бияч. Веднъж в заведението, където работи влиза красива жена с непознат мъж. Капоне прави грешката да я задява, а непознатият се оказва неин брат. Това е мафиота Франк Галусио, който с ножа си оставя белег от ухото до устата на Капоне.
- Силата отстъпва пред ума
След като напуска Ню Йорк и се насочва към Чикаго. Там Капоне става част от обкръжението на чикагския бос Джони Торио. За разлика от предишния му “работодател”, този пипа “меко” и използва преговори и сътрудничество като метод за убеждение. От него Капоне научава много за управлението на престъпния синдикат. Не след дълго Капоне поема управлението на престъпната империя на шефа си, който му я отстъпва, заради уменията и старанието с което ръководи бизнеса новоизлюпения мафиот.
- Престъпника, когото обществото обича
Съсредоточил цялата престъпна власт в ръцете си, Капоне излиза на обществената сцена. Но той не се държи като кръвожаден мафиот, а се държи като знаменитост. Парадира с бижутата си, където се появи има тълпи от хора, щедро раздава пари на нуждаещите се, снима се с всеки. В студените месеци отваря обществени кухни за бедните, раздава тонове въглища за отопление. Дори плаща високите такси в елитни университети на талантливи деца, чийто родители трудно могат да си позволят тези пари. Вестниците го наричат “съвременен Робин Худ”.
- Ал Капоне срещу “Недосегаемите”
Колкото и да се прави на добър пред обществото, федералните знаят, че той е един най-обикновен кръвожаден гангстер. Стотици престъпления са на сметката на Капоне, но повечето са трудно доказуеми. Затова правителството предприема драстични мерки, за да възпре престъпната империя. “Недосегаемите” получават картбланш и започват поетапно да конфискуват и затварят имотите и собствеността на чикагския мафиот. Затварят голяма част от пивоварните му. Макар, че Капоне работи само с пари в брой, специалния екип намира и някой уличаващи документи, според които не е платил голяма част от полагащите се данъци и налози. Намират се и свидетели и Капоне пада в ръцете на правосъдието.
- Краят на Капоне
Само на 32 години Капоне пада в капана на федералните. Най-после те имат солидни доказателства и свидетели. Само с тях съдът предявява 22 обвинения към мафиотския бос. Но по само 5 от тях е признат за виновен. Капоне е шокиран, защото никога досега никой не е отказвал подкуп от него или хората му. А тези съдии се оказват съвсем неподкупни. Осъден е на на 11 години затвор, 50 000 долара глоба и съдебни разноски на обща стойност 30 000 долара. Заточен е в Алкатраз през август 1934 година. Здравето му се влошава от мрачната обстановка и все по-обострящия се сифилис. През 1939 година е освободен, но е в много тежко здравословно състояние. Лекарите не могат да му помогнат. През януари 1947 година претърпява инсулт, а след това и инфаркт, което в крайна сметка довежда до кончината на някогашния страховит чикагски безскрупулен бос.
