7 факта за бащата на криминологията, които вероятно не знаете

Винаги ще има престъпления. Това е в човешката природа. Тя е кръвожадна, отмъстителна, а престъпленията винаги са начин за облагодетелстване на едни, за сметка на други. Но тук на помощ на експертите идва науката “криминология”. Нека надникнем в новите 7 факта, за човека без който тази наука нямаше да бъде същата.

1. Какво е “криминология”?

Името е съвкупност между латинската crīmen, („обвинение“ ) и гръцката -, (logy | -logia, идваща от „logos„) означаваща: „причина„. Т.е криминологията има за цел са изследва природата, обхвата, причините и контрола на криминалното поведение.

2. Бащата на криминологията

Името на Чезаре Ломброзо е добре познато. Той първи провежда изследвания върху поведението на луди и престъпници, работейки като военен лекар през 1871 година.

3. Работа с престъпници

По време на работата с тях, Ломброзо забелязва, че някой закоравели престъпници се държат цинично и дръзко. Но най-странното при тези хора е странното оформление на черепа. Точно в задната си част той има странни вдлъбнатини, които иначе са характерни за някой видове маймуни.

4. Определяне на профила на престъпник

Съвкупността от тези белези, както и вторични такива- като кръвожаден поглед, ястребов нос, липса на човешки емоции, висок праг на издръжливост на болка, а също и склонност към татуиране, дават основание да сподели теорията, че престъпността може да бъде наследявана по генетичен път.

5. Разликата между жената и мъжа престъпник

Много често жените-престъпнички се подценяват, заради женствеността и невинния на пръв поглед външен вид. Но Ломброзо доказва, че именно те са по-жестоки и от мъжете. Изключително похотливи и суетни са, а имат и “навика” да се хвалят с престъпленията си. Забелязва, че както при мъжете, така и тук жените-престъпнички имат по-тъмни нюанси на косата, по-малък обем на черепа, както и изпъкнала челюст.

6. “Наръчник” на престъпленията

През 1876 година Ломброзо осъзнава, че престъпленията могат да бъдат подложени на научен анализ. Именно това го подтиква да издаде един от най-великите криминални трактати, в които описва природата на престъпниците. Разглежда се взаимовръзката между жертва и престъпник, а методологията за изследване на престъплението се превръща в наука. Това бързо му създава репутация и получава  прозвището “баща на съвременната криминология”.

7. Детектор на лъжата и музея на Ломброзо

Детектора на лъжата днес е сред основните методи на следователите за разрешаване на престъпления. Но нямаше да съществува без намесата на находчивия учен. Макар, че днес има по-съвременен вид, в миналото престъпниците са подлагани на кратка, но достатъчно силна болка, за да се прецени дали устройството работи правилно.

По своята същност това представлява специална рентгенова машина. Престъпника поставя ръката си върху нея, а след това тя се подлага на различни фактори на дразнение.

Въпреки таланта си Ломброзо е досаден и дразнещ учен, който има навика да доукрасява резултатите от полиграфа, което понякога буди недоверието в правораздавателните органи.

Въпреки това той получава заслужено признание и в негова чест е създаден едноименния музей. Официално отваря врати през 1892 година, но функционирането му продължава едва до началото на Първата световна война от 1914 година. Трябва да минат още 100 години, за да заработи отново през 2014 година. Сред множеството артефакти, се откроява главата на учения, която е дарена от неговите наследници през 1909 година.

Във времена, когато престъпленията са ежедневие, трябва да благодарим на усилията на този пионер в криминологията, затова, че без него нямаше да можем да направим първите крачки към разрешаване на сложни случай.