Якоб и Вилхелм Грим са най-известните автори на детски приказки. Снежанка, Рапунцел са само част от героите на техните произведения. Днес ще ви поведем в света на приказки за малки и пораснали деца, където ще разберем нова порция интересни факти около творчеството на германските братя.
Братята обикалят страната и събират приказки от германския фолклор, главно от образовани жени, други пък идват на крака в дома им, дори някой получават в замяна на разказите нови и чисти дрехи. Но първоначалният вариант на сборника включва сексуални елементи, които правят разказите неподходящи за малки деца.
Колкото и странно да звучи, но думата “Grim” на немски и английски означават едно и също – “тъмен”, т.е братята използват тази дума, не защото искат да покажат, че те са авторите на приказките, а като предупреждение към малките деца, че тези разкази са “лоши” и неподходящи за подрастващата аудитория. Наистина странно, като се има предвид, че повечето им разкази завършват щастливо.
Макар, че братята редактират сборника с разкази през 1812 година под името “Детски и домакински приказки” изненадващо той няма голям успех. Само 11 години по-късно, един англичанин на име Едгар Тейлър редактира основно приказките като ги публикува под името ”Германските популярни истории”. Така творчеството на братята изведнъж става достояние за малки деца и много актуално за тогавашните родители, които четат на децата си преди лягане.
Братята продължават да работят по редакцията и допълването на сборника, като окончателния вариант е издаден през 1857 година. Съдържа близо 210 истории, като освен разкази за необясними магии, в него се включват някой религиозни елементи, шеги и поучителни баси и се премахват сексуалните елементи.
Помните ли жестоките мащехи от “Снежанка” и “Хензел и Гретел”? Първоначално в най-ранното издание те са изобразени като грижовни майки, така, че да се запази и канонизира образа на майката като закрилница над децата си. Като християни, те обръщат голямо значение на религията. Подчертават ролята и на двата пола и включват християнски препратки.
Точно така! Но дори и тази приказка не е написана от Шарл Перо. Истинската “Пепеляшка” се казва Цецола и вдъхновява през XVI в неаполитанеца Джанбантиста Базиле да създаде книга си “Приказка за приказките”. След това приказката е преработена от Шарл Перо. Но там има едно изключение. Няма я Добрата Фея! Тя се плод на въображението на Грим, които я добавят в окончателния вариант. Първоначално ролята на фея се изпълнява от лешниково дърво, което и дава балната рокля, след като е напоено от сълзите на бедното момиче.
През 2011 година немски езиковеди откриват сборник разкази на “колега” на братята. Неговото име е Франц Ксавер фон Шьонвер. Интересно е да се отбележи, че неговата колекция съдържа близо 500 нови и непубликувани разкази. С тази разлика, че тук женските образи са преработени в “мъжки” вариант! Дали те са били част от първоначалния вариант на Грим и са отпаднали в един момент, това така и няма да разберем.