Васил Левски, известен като Апостола на свободата, е една от най-емблематичните фигури в българската история. Неговият живот и дело са пример за смелост, отдаденост и безкористна любов към родината. Ето седем малко известни факта за него, които разкриват повече за личността и революционния му път.
Прозвището „Левски“ идва от неговата смелост, демонстрирана по време на акробатически скок на войнишки упражнения. Името „Апостола“ получава заради отдадеността си на революционното дело.
Левски приема монашеския сан и става дякон Игнатий, вдъхновен от стремежа си към духовност и служба на хората. Въпреки това, осъзнавайки нуждата от борба за освобождение, той напуска монашеството и се посвещава на революцията.
Левски е идеологът на Вътрешната революционна организация (ВРО), която е структурирана с мрежа от тайни комитети в цялата страна. Той вярва, че свободата трябва да бъде извоювана от самия народ, а не да се разчита на чужда помощ.
Левски се стреми да изразява своите идеи на разбираем език, за да достигнат до обикновените хора. Неговите писма и документи свидетелстват за яснота на мисълта и завладяваща убедителност.
Левски често се е представял под различни имена и роли, за да избягва залавянето. Той е пътувал облечен като търговец, учител или монах, което му е помагало да изгражда комитетите без да привлича внимание.
Апостолът често е споделял болката си от липсата на единство и предателствата, които е срещал. Въпреки това, той остава непоколебим в своята мисия, вярвайки, че свободата е постижима с общи усилия.
Левски е заловен в Къкринското ханче през 1872 г. след предателството на поп Кръстьо. Макар че съдебният процес срещу него е предрешен, неговото поведение до последния момент вдъхновява поколения българи.
Васил Левски е не просто национален герой, а символ на безкористна саможертва и визия за свободна България. Неговите думи „Ако спечеля, печеля за цял народ; ако загубя, губя само мене си“ продължават да отекват в сърцата на всички българи.