7 факта за великата писателка Агата Кристи, които вероятно не знаете

Автор: Стефен Пешев

Агата Кристи е автор на множество криминални романи, като най-известните и герой са Еркюл Поаро и мис Марпъл.

        Тя е изключително талантлив автор, които се отлича от другите майстори в жанра с неочаквания обрат на сюжета, както и чудесното познаване на психологията на убиеца. Нещо, което малко автори са в състояние да предадат като усещане през страниците на произведенията си.

      Агата Кристи много добре предава духа на английския дух, на една отминала епоха, която умело вплита с нейните лични преживявания и чувства, за да поднесе на читателя спиращ дъха роман от първата до последната страница.

         Но какво я прави уникална и неповторима? Ето това ще разберете в следващите редове от поредицата ни “7 факта”, с която ще се постараем да обогатим културните ви познания за света и нещата около нас.

1. Отровата кураре, мистериозният г-н П и първообраза на някой от героите й.

           Едва ли има някой автор толкова запознат с отровите, както Агата Кристи. Като младо момиче тя започва работа в една аптека. Първата световна война поставя на изпитание духа на младото момиче, което по това време работи в лазарета и помага на ранените.

           Придобитият опит от бойното поле, както и последващата работа в аптеката я срещат с мистериозен и опасен враг – аптекар, уважаван мъж от английското общество известен само като г-н “П”.

           Той има честта да я запознае с лекарствата и отровите, включително и с отровната билка кураре. След няколко месеца само щастливата случайност спасява живота на млада жена, дошла да вземе съставки за приготвянето на лекарство от аптеката, където работи Агата.

          На младата помощничка и прави впечатление, че рецептата е издадена от същия мистериозен господин П. Забелязва, че предписаните дозировки за приготвяне на рецептата са значително завишени, което води до токсичност и тя взима бързи мерки, като хладнокръвно сменя някой от съставките, като по този начин спасява живота на клиентката.

         Тази случка и помага да състави образите на фармацевта Захари Озборн от “Бледния кон”.

          След като разбира за убийството на българския дисидент Георги Марков, и хрумва идеята да включи отровата рицин като част от художествените и произведения.

 

2. Мрази героя си Поаро

           Мустакатият герой Поаро винаги се изявява като джентълмен, когато разрешава заплетените си случай. Първоначално идеята и е да представлява интересен, педантичен тип, които използва не силата, а малките си сиви клетки за разрешаването на случай.

              Случайно вижда на гарата в Андерлехт един белгиец, с яйцевидна глава и засукани мустаци. Този образ и се вижда доста колоритен и така тя създава образа на пенсиониран белгийски полицай заминаващ за Великобритания, за да разследва някой от най-заплетените криминални мистерии.

            Не само, че първоначалната чернова е отхвърлена от 6 издателства, но и тя мрази този герой, заради неговото егоцентрично поведение, отвратително държание и пълен непукист спрямо чувствата на заобикалящия го свят.

 

3. Става обект на разследване от британското разузнаване.

            Кой може да си помисли, че развинтеното въображение на тази велика писателка може да и навлече неприятности с британските разузнавачи. Но именно това се случва.

              В един от романите си писателката несъзнателно прехвърля личностите и външни черти на един от героите взаимствани от близката и приятелка Дили Нокс, която работи като шифровчик в контраразузнаването. Веднага в онези времена, когато всеки се разглежда като враг на държавата, набързо се оформят конспиративни идеи в главите на шефовете на секретната служба, като дори се стига до там да обвинят служителката си в държавна измяна.

           Но за щастие след разговор с писателката недоразуменията са изгладени и всички обвинения към Нокс са снети.

4. Използва няколко псевдонима

             За написването на някой от творбите си Агата използва няколко псевдонима. Между 1930 г и 1956 година тя създава шест романтични книги под името Мери Уестмакот. Името е взаимствано от презимето и Мери, а фамилията е от близки роднини – Уестмакот.

 

5. Еркюл Поаро е единствения литературен герой с некролог във вестник

            Смъртта на Поаро оказва невероятен културен шок върху Великобритания, защото макар и мразен от писателката си, се оказва доста обичан от британците. Именно затова вестник “Ню Йорк Таймс” пуска единственият досега некролог на литературен герой, а града изключва светлините си в чест на ненадминатия и неповторим детектив.

 

6. Раждането на първия диктофон

            Знаете проклятието – “Дано живееш в интересни времена, дано намериш това, което търсиш”. Авторката се ражда в такива смутни, интересни времена. Когато светът воюва помежду си, довчерашните приятели стават смъртни врагове. С напредването на възрастта писателката постепенно се оттегля от обществения живот на Лондон.

            Годините си оказват влияние не само върху тялото, но и върху паметта. Точно тогава тя диктува следващите си произведения на внука си Матю Прихард. Като помощно средство за записване на записките служи и най-модерното за времето си устройство – диктофона.

       Създаденото устройство от Александър Бел помага наследството на писателката да остане живо.

 

7. Расисткия роман “Десет малки негърчета”

              Днес сякаш сме свикнали с изблиците на социална и расова дискриминация. И колкото и обществото и политиците да се борят за разрешаването на този проблем, той все още остава актуален, пораждайки повече въпроси от колкото отговори.

             А какво остава да говорим за дискриминация в онези времена, когато жените дори не са имали право да гласуват и са се съобразявали със семейните ценности, дори и да не им харесва.

            Романът “Десет малки негърчета” днес се счита за една от най-великите произведения на своето време. Но именно названието “негър” събужда гнева на някой обществени прослойки. Особено, когато говорим за индианските резервати и отношението към червенокожите.

        Името на романа разпалва сериозна обществена полемика, което води до редактиране на името му с цел да се избегне общественото и политическо напрежение. Променено е на “И тогава не остава никой” в опит да се потуши недоволството.

         Но и с променено книжно заглавие Агата Кристи си създава реномето на успешен криминален автор, който държи в напрежение обикновения читател от първата до последната страница, карайки го да чете и прелиства по-усилено към финала в опит да разгадае истинския убиец.

            А нали именно в това е силата на писателя – да държи читателя хем в неведение, хем в напрежение и точно, когато си помислите, че сте разбрали кой е убиеца, разказа поема в друга, изненадваща насока.

Все пак Агата Кристи неслучайно е наречена “Кралицата на мистериите”……