Виктор Маклаглен е актьор с необичаен път към славата – бивш боксьор, военен и авантюрист, който се превръща в една от най-ярките фигури на класическия Холивуд. С ролята си на Гипо Нолън в Информаторът (The Informer, 1935), той печели „Оскар“ за най-добър актьор, доказвайки, че грубоватият външен вид може да крие невероятна емоционална дълбочина.
Маклаглен печели „Оскар“ през 1936 г. за ролята си в Информаторът, режисиран от Джон Форд. Това е първото от многото отличия в сътрудничеството между Форд и актьори с „мъжка физика“, какъвто е Маклаглен.
Героят на Маклаглен е бивш борец за независимост на Ирландия, който предава свой приятел за пари и се срива от чувство за вина. Изпълнението е емоционално разтърсващо и доказва, че Маклаглен може да носи на гърба си драма, изпълнена с вътрешен конфликт.
Преди да стане актьор, Виктор Маклаглен е бил професионален боксьор и дори е участвал в боеве с бъдещия шампион Джак Джонсън. Служил е и в Британската армия, включително в Индия и Южна Африка. Този житейски опит придава автентичност и сурова мъжественост на ролите му.
Информаторът се развива в Дъблин през 1920-те години, на фона на напрежението между британската армия и ирландските революционери. Филмът разглежда моралната цена на предателството и поставя тежки въпроси за лоялността и съвестта.
Информаторът донася „Оскар“ не само на Маклаглен, но и на Джон Форд за най-добър режисьор – началото на една от най-успешните кариери в историята на Холивуд.
След Информаторът, Виктор Маклаглен се превръща в редовен участник в т.нар. „репертоарен ансамбъл“ на Джон Форд и участва в редица уестърни и военни драми, включително The Quiet Man (1952).
Маклаглен остава уважавана фигура в Холивуд дори след смъртта си. Получава звезда на Алеята на славата и е запомнен като мост между мъжествените архетипи на киното и психологическите дълбочини, които започват да се изследват в киното на 30-те.
Виктор Маклаглен в Информаторът е едновременно брутален и разбит, носещ на екран образ на човек, борещ се с вътрешната си разруха. Ролята му остава пример за трансформацията на героя от физическа сила към емоционална уязвимост – нещо, което по-късно ще стане основа на модерното актьорско изпълнение.