Джули Андрюс е една от най-обичаните актриси в историята на Холивуд, а Мери Попинз (1964) е филмът, който я превръща в световна звезда. Този класически мюзикъл на Disney й носи „Оскар“ за най-добра актриса и остава най-емблематичната роля в нейната кариера.
-
Първият и единствен „Оскар“ за Джули Андрюс
Мери Попинз е дебютът на Андрюс в киното, но въпреки това й носи наградата „Оскар“ за най-добра актриса. Тя става една от малкото актриси, които печелят „Оскар“ с първата си голяма филмова роля. -
Ролята й е отмъщение към „Моята прекрасна лейди“
Андрюс е известна с театралната си роля в Моята прекрасна лейди на Бродуей, но когато филмовата версия започва да се подготвя, студиото предпочита Одри Хепбърн за главната роля. Това разочарова Андрюс, но Уолт Дисни веднага я кани за Мери Попинз, което се оказва огромен успех. -
Една от най-иновативните продукции на Disney
Мери Попинз комбинира игрално кино с анимация по революционен за времето си начин. Сцените, в които Андрюс „играе“ с анимационни герои, са сред най-запомнящите се моменти във филма. -
Легендарните песни на братя Шърман
Филмът включва някои от най-обичаните песни в историята на мюзикълите, като Supercalifragilisticexpialidocious, A Spoonful of Sugar и Chim Chim Cher-ee. Гласът на Андрюс ги прави вечни хитове. -
Класическата й сцена с летящия чадър
Мери Попинз е известна със своя магически чадър, с който се издига в небето. Тази сцена става толкова емблематична, че остава запазен символ на героя и до днес. -
Филмът печели 5 „Оскара“
Мери Попинз печели общо пет награди „Оскар“, включително за най-добра актриса, най-добър монтаж и най-добра оригинална музика. Това е първият филм на Disney, който получава толкова много престижни награди. -
Ролята бележи началото на изключителната кариера на Андрюс
След Мери Попинз, Джули Андрюс продължава с друг класически мюзикъл – Звукът на музиката (1965), който я прави още по-голяма звезда. Тези два филма остават нейните най-значими роли.
С ролята си в Мери Попинз, Джули Андрюс завладява света с чар, глас и талант. Филмът остава непреходен, а изпълнението й – едно от най-емблематичните в историята на киното.
