7 факта за еничарите, които вероятно не знаете

Фолклора на балканските страни в т.ч и България има не една или две песни описващи най-тежкия данък за майката – еничарството или т.н девшерме. Ако християнските помохамеданчени момчета турците наричат еничари, то за азиатските им “събратя” използват друга дума – мамалюк.

     В следващите редове ще ви представим 7 непознати факти за тях.

1. Мамалюк означава “притежавам”

Между 1250 и 1517 година мамалюци се наричат египтяните и мюсюлманите от Централна Азия. Създават династия, която управлява Египет и Сирия и се отличават от другите народи като изкусни в металообработването. След покоряването им от османците, те стават част от османския елит.

2. Дипломацията пред грубата сила

Първоначално султана разполага с ударен отряд наречен “ghulam”, за разчистване на дворни интриги и предатели. С времето грубата сила отстъпва на дипломацията. Наричат ги вече Furūsiyya. Т.е това не са диваци, които приемат само заповеди, а се набляга на обучението им в различни области – um ulum (наука), funun (изкуство) и adab (литература), като по този начин несъзнателно започват да приличат на европейските си съперници.

3. Между войната и мира

Новото звено до толкова овладява тънкостите на лъка и бойната тактика, че с лекота заличава непобедимите монголи, които тероризират цял свят. Но силата е съчетана с мъдрост, затова султана предприема стратегически ход, като ги прави съюзници срещу Златната орда.

4. Време за реформи

Османската империя не забравя, че въпреки силата и мощта си е заобиколена от християнски държави. Вместо да хаби ресурси, за потушаване на бунтове, султана налага кадърни млади християни в политическия и военен апарат, поради липсата на кадри. Новите войници бързо си изграждат репутация на отлични бойци и моряци. Впечатляващи им победи над силните флотилии на егейци и венецианци затвърждават уменията им за водене на бой в морски условия.  Няколко европейски държави сред които заклетите им врагове маджарите изпращат множество специалисти. Те спомагат за реформиране на армията и въвеждане на огнестрелното оръжие.

5. Когато поробителя става “роб”

Постепенното налагане на младите християни на отговорни държавни постове създава лоялен държавен апарат, които е верен на султана до отмяната на девершмето през XVIIв. Така султана си гарантира вярност от християните, а и защото те са по-образовани. Само за пример – 67 от 87-те назначени везири са от европейски произход – бошняци, хървати, арменци, гърци, италианци, унгарци, черкези, помаци и абхази. Най-яркия пример е Килич Али, които се издига в йерархията, благодарение на далновидност и предпазливост.

6. Краят

Макар мюсюлманите и мамалюците да имат общ тюркски произход, те са яростни врагове между XVII-XVI в. В очите на османците, техните съперници са пречка за един общ сунитски халифат. Мамалюците разчитат до 1491 година на силни съюзници като Испания и Франция. Но през 1516 година Кайро попада в ръцете на османските войски, което слага край на империята им. Появява се Египетски халифат, които остава на политическата карта до 1885 година.

7. Нова епоха

Руско-турската освободителна война и Младотурската революция нанасят тежки удари върху империята, като поставят основите за рухването й.

Първата световна война прекроява картата на света, като слага край на многовековни империи, в т.ч и Османската. Някогашна страховита сила, чиято власт се разпростира над обширните територии на Мала Азия, Близкия изток, Северна Африка, Централна и Югоизточна Европа, сега рухва под собствената си тежест, неспособна да овладее безбройните бунтове. Но Първата световна война е последният удар в сърцето за Османската империя. На 3.01.1915 година по време на Саръкамъшката операция Трета турска армия е разгромена губейки над 90 000 войници (убити, ранени или заловени).

На 29.10.1923 година Турция вече се управлява от президент, а не султани. Начело на държавата застава Кемал Ататюрк, които модернизира държавата и развива индустрията.