7 факта за Марлон Брандо – „Кръстникът“, които вероятно не знаете

„Кръстникът“ (The Godfather, 1972) е един от най-великите филми на всички времена, а изпълнението на Марлон Брандо като Дон Вито Корлеоне остава едно от най-емблематичните в историята на киното. Тази роля му носи „Оскар“ за най-добър актьор, но самият Брандо остава загадъчна фигура както на екрана, така и извън него. Ето няколко любопитни факта за участието му в този легендарен филм.

1. Брандо не е бил първият избор за ролята

Студиото Paramount Pictures първоначално не иска Марлон Брандо за ролята на Дон Корлеоне. Те настоявали за Лорънс Оливие, но той бил болен по това време. Други обсъждани актьори били Ърнест Боргнин и Орсън Уелс, но режисьорът Франсис Форд Копола категорично настоява за Брандо.

2. Брандо трябвало да се яви на кастинг (нещо, което не правел)

Марлон Брандо отказвал да ходи на прослушвания, но за „Кръстникът“ прави изключение. Той си слага памук в бузите, приглажда косата си с масло и снишава гласа си – така създава емблематичния образ на Дон Корлеоне още по време на кастинга.

3. Репликите му са били написани върху скрити картички

Брандо не обичал да учи реплики и често използвал суфльори или бележки, скрити из снимачната площадка. В някои сцени, например, текстът е написан върху гърба на другите актьори или скрит в мебели.

4. Гласът на Дон Корлеоне е вдъхновен от реален гангстер

Марлон Брандо моделира гласа на героя си по реален мафиот – Франк Костело. Той гледа записи на Костело и имитира неговия дълбок, дрезгав тон, което прави Дон Корлеоне още по-автентичен и запомнящ се.

5. Брандо отказва да приеме „Оскар“-а

Марлон Брандо печели „Оскар“ за ролята си, но бойкотира церемонията в знак на протест срещу отношението на Холивуд към американските индианци. Вместо него, на сцената излиза Сашийн Литълфедър, представителка на местните американци, за да откаже наградата от негово име.

6. Продуцентите се страхували, че Брандо ще бъде проблемен на снимачната площадка

След лошата му репутация от предишни филми, Paramount искали Брандо да подпише договор, че няма да създава проблеми. Те били убедени, че той ще бъде непредвидим, но в крайна сметка Брандо бил изключително професионален и отдаден на ролята.

7. Иконичната сцена с котката е напълно импровизирана

В началната сцена на филма Дон Корлеоне гали котка, докато разговаря с един от хората си. Тази сцена не е била планирана – Брандо намира котката на снимачната площадка и решава да я включи в кадъра. Интересното е, че котката мъркала толкова силно, че заглушавала репликите на Брандо, което наложило допълнително озвучаване.

„Кръстникът“ остава шедьовър на киното, а Марлон Брандо създава една от най-незабравимите икони в историята на филмовото изкуство.