Община Несебър заема територия 420.4 кв.км. площ която обхваща 14 селища, от които 3 града – Несебър, Обзор и Свети Влас и 11 села – с.Равда, с.Гюльовца, с.Оризаре, с.Тънково, с.Кошарица, с.Баня, с.Паницово, с.Раковсково, с.Приселци, с.Емона, с.Козница, както и туристическия комплекс Слънчев бряг. Заради изобилието от съхранените паметници, през 1983 година, град Несебър е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното и културно наследство. ЗАРАТА ви припомня някои позабравени или пък непознати факти свързани с общината.
1. Несебър е сред най-древните градове в Европа, основан преди 3200 г. преди новата ера от траките. Старото тракийско име на града е Мелсамбрия, преведено като „Градът на Мелса“. Смятало се, че Мелса е легендарният основател на Несебър. По-късно името се трансформира малко в Месамбрия, Месембрия и Месемврия. За пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват. Името Несебър му дават славяните.
2. За първи път Община Несебър се обособява и започва да функционира като такава през 1959 година.
3. Църквата „Свети Стефан“ в Несебър е изографисана през 1599 г., а в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. Изобразени са и сцени от чудесата на Христос.
4. Култовата българска комедия „С деца на море” е сниман основно в Несебър, но част от сцените са заснети и по плажа на Слънчев бряг, който през 1972 година бил дълъг около километър.
7 факта за община Малко Търново, които не знаем
5. Паисий Хилендарски споменава град Несебър през 1762 в своята „История славянобългарска“, като го нарича Замория.
6. Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции.
7. Символът на Несебър – Мелницата, която се намира по средата на провлака, не е функционирала никога. Земетресение и буря разрушили оригинла през далечната 1929 година. Нейно копие има и в Гърция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската Вятърна мелница на града. Уникална културна и архитектурна забележителност от средата на XVIII.
