Община Сунгурларе е разположена в югоизточната част на България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Административен център на общината е град Сунгурларе, разположен в красивата Сунгурларска долина, която се простира от село Мокрен до село Лозарево. Община Сунгурларе е една от най-големите по територия в Бургаска област. Разположена е на площ 824.4 кв. км. ЗАРАТА ви припомня някои позабравени или пък непознати факти свързани с общината.
1. Сунгурларе възниква и се развива като кръстопътно селище. В турски регистри от ХVІ век е отбелязано с имената Сьонгурлар и Сонгурлар. По време на робството много българи от този край се изселват в Русия и в Кримска област основават село Николаевка. През 1974 г. селището получава градски права.
2. В църквата „Св. архангел Михаил“ в село Костен е служил поп Стойко Владиславов, по-известен в българската история като Софроний Врачански.
3. На 14.02.1988 г . е открита първата в страната музейна сбирка по лозарство и винарство. Тя се помещава в реставрирана двуетажна къща в котленско-жеравненски стил, принадлежала някога на богатите братя производители и търговци на вино Иван и Милко Христови,прочули Сунгурларе и страната ни още през 1898 г и получили първият златен медал за бяло българско вино от сорта „Червен мискет“ на изложението в Анверс- Белгия .
4. Подвиската народна носия е взета за основа на първия представителен костюм на Държавния ансамбъл за народни песни и танци при неговото основаване от Филип Кутев, което лично той е заявил при едно от посещенията си в село Подвис.
5. На една къща в село Дъбовица е изобразен „Мадарския конник“, който е направен със задружни усилия на група млади ямболски момчета и момичета. На същата къща е изобразена и картата на Велика България, заедно с всички военни дела на тогавашните пълководци. Самата къща се е превърнала в исторически паметник и дори кръщава улицата – „Мадара“.
6. Традиционно кухнята на село Манолич е с преобладаващ родопски отетенък, както и много ориенталски. Особеност е маноличката баница с ориз, баница с картофи и тиквеникът. Местните правят и гроздова ракия и сливова, чиито патент и рецепти по приготвянето са наследили от своите прадеди от Родопите.
7. В покрайнините на село Пчелин се намира чешмата “Чорала”, построена e преди 350 години от неизвестен тревненски майстор – каменоделец, по поръчка на турски бей от Йени кьой (с. Черница, общ. Сунгурларе) . Чешмата е с изваяни фигури на Св. Георги Победоносец, Прабългарския символ на Тангра, котви и вази с цветя наподобяващи символа на Тангра.
