Панайот Волов е една от ключовите фигури в борбата за освобождение на България от османско владичество. Макар че е по-малко познат в сравнение с някои други революционери, неговата роля в организирането на Априлското въстание е от решаващо значение. Ето седем интересни факта за живота и делото на този забележителен герой.
Панайот Волов е роден през 1850 г. в Шумен. Той произхожда от заможно семейство, което му осигурява добро образование и възможност да се посвети на революционната кауза.
Волов получава образованието си в Букурещ, а след това и в Одеса. Там той се запознава с революционните идеи и започва активно да се интересува от освобождението на България.
След завръщането си в България, Панайот Волов става директор на училището в Панагюрище. Освен че учи децата, той използва тази позиция за разпространение на идеи за национално освобождение.
Първоначално Волов е избран за главен апостол на IV революционен окръг. По-късно той отстъпва ръководството на Георги Бенковски, като остава негов верен помощник. Тази колаборация играе ключова роля за организирането на Априлското въстание.
След потушаването на въстанието, Волов е преследван от османските власти. По време на бягството си, той се удавя в река Янтра близо до Бяла. Смъртта му е символ на саможертвата в името на свободата.
Волов остава сравнително непознат след Освобождението, но с времето делото му получава заслужено признание. Днес той е почитан като герой и важна фигура в българската история.
В чест на Панайот Волов, Шуменският университет е кръстен на него. Това подчертава значението му като личност, която е дала своя принос за българското образование и национална идентичност.
Панайот Волов е пример за безкористна смелост и отдаденост на идеята за свобода. Неговият живот, макар и кратък, оставя следа в българската история и вдъхновява поколенията с примера си на саможертва и патриотизъм.