Филип Тотю е един от най-емблематичните войводи на българската националноосвободителна борба. Смелостта, решителността и стратегическите му умения го превръщат в легенда още приживе. Ето седем малко известни факта за този изключителен герой:
Филип Тотю е роден като Тодор Тодоров Станчев в село Вонеща вода, Великотърновско. Името „Филип“ възприема по-късно, а прякорът „Тотю“ вероятно идва от фамилията му.
Още на 23 години Тотю става хайдутин, за да се бори срещу османските поробители. Неговата чета бързо става известна с дръзките си нападения и успешните акции срещу османската власт.
Филип Тотю е известен със своята смелост. Наричан „Неуловимият войвода“, той често успява да избегне засади и атаки, благодарение на отличните си тактически умения.
Четата на Филип Тотю е сред първите, които преминават Дунав, за да разпалят въстание в България. Те влизат в ожесточени битки с османските войски, включително в прочутата битка при Върбовка.
Тотю е близък съратник на Георги Раковски, който го подкрепя и организира дейността му в емиграция. Той също така е в контакт с Васил Левски, въпреки че двамата имат различия в подходите си към борбата.
През 1860 г. Филип Тотю е заловен от османските власти и осъден на доживотно заточение в Диарбекир. С невероятна смелост и изобретателност той успява да избяга, превръщайки се в символ на несломимия дух.
За разлика от много свои съратници, Тотю доживява свободата на България. След Освобождението се оттегля от активната революционна дейност и прекарва последните си години в село Две могили, Русенско, където умира през 1907 г.
Филип Тотю е пример за непоколебимост, смелост и патриотизъм. Неговата борба срещу османското робство и личната му саможертва оставят траен отпечатък в историята на България, вдъхновявайки бъдещите поколения.