Преди около 7000 години по поречието на Тигър и Ефрат се заселва един непознат и загадъчен народ – шумерите. В следващите редове ще ви запознаем с уникални и удивителни 7 факта, които говорят колко изненадващо напреднал са били за времето си, в което са живели. А и с интерес ще научим, че много от техните творения днес са част от нашето съвремение.
- Моряците наречени “шумери”
Благодарение на знанията си за мореплаването, те успяват да се заселят в района на Южна Месопотамия. Това говори, че именно те, а не както се предполага финикийците, са първите мореплаватели, с достатъчно познания, за да се ориентират в морската обстановка. Много съвременни изследователи на шумерите с изненада откриват, че на древния им език думите “планина” и “страна” се пишат еднакво.
- “Случайната” находка
Всъщност преди близо 2 века никой не знае за съществуването на толкова технически напреднал народ. През XIX в ученият Жул Опърт се опитва да намери доказателства за съществуването на легендарната “Вавилонска кула”. По време на разкопките открива доказателства за съществуването на един нов и непознат до този момент народ. Интересното е, че всички народи населяващи териториите около Вавилон я наричат с името “Шумер”, без обаче да осъзнават, че именно така се казват техните непознати съседи
- Технически прогрес
Днес сякаш стоим в застои на своето развитие като общество. Възползвайки се от удобствата, които ни предоставя техническия напредък, всъщност забравяме колко древни може би са нашите “съвременни” играчки. Шумерската цивилизация за кратко време сменя няколко поробителя – акадци, вавилонци и асириици. Но вместо новодошлите господари да наложат своята култура върху поробения народ, става точно обратното. Всички те възприемат културата, езика и техническите новости на шумерите. Шумерите са първите изобретили напитка подобна на бирата, използвайки ечемичени зърна, геометрията, колелото, тухлите и най-важното – клинописа. Шумерската писменост произлиза от системата, използвана за изчисляване на различни видове стоки.
- Шумерските богове
Както при всички древни народи, така и шумерите почитат няколко главни бога. Това са Ану- на небето, Ендил- на земята и Енки – бога на водата. Отделно всеки град почита и свои набор от божества. Освен това за шумерите са важни боговете на слънцето Уту и на луната Нанар. Но сред множеството богове, на особена почит е богинята на войната и плодородието – Инана. А по-късно асирийците и дават името, с което я познаваме днес – Ищар.
- Легендата за Зиусудра
Шумерите неслучайно избрали да се заселят в Месопотамия – в поречието между Тигър и Ефрат, защото там почвата е най-плодородна и има възможност за отглеждане на овощни дървета, зърнени храни и зеленчуци. Реката е богата на риба, а покрай нея се намират тучни пасища, където добитъка да пасе на воля. Но водата има и тъмна страна. С разтопяването на снеговете, реката прелива, което води до загуба на добитък и обработваеми площи. Именно в тези моменти шумерите измислят легендата за Зиусудра, която по своята същност много прилича на тази за Ноевия ковчек.
Тя разказва, че боговете решават да унищожат човечеството. Но само един бог е против – Енки. За да спаси хората, той се явява в съня на Зиусудра и му заръчва да построи кораб. В него трябва да намерят място по 2 животни от всеки вид на земята. След като Зиусудра изпълнява поръчението, залоства вратите на кораба, а боговете стоварват цялата си ярост цели 6 дни и 7 нощи.
- “Разделени заедно”
Макар, че шумерите населяват една територия, тя е обособена на отделни общини. Във всяка има собствен закон, владетел, дори и различна армия. Въпреки това градовете-държави могат да търгуват, воюват помежду си, а понякога и да влизат в съюз срещу другите съперници.
- Епоса за Гилгамеш
Това е една от на-древните и епични поеми, които са достигнали в напълно запазен вид до съвременното ни общество. За написването и се използва клинопис върху глинени плочки. Поемата разказва за приятелството между цар Гилгамеш и Енкиду. Между двамата се заражда приятелство. Двамата имат безброй приключения. Но е трудно един простосмъртен да се бори с боговете. Царя проявява неблагоразумие като отхвърля любовта на Ищар. Затова тя изпраща Небесния бик, които убива Енкиду. Смъртта му кара царя да предприеме дълго пътешествие, за да узнае тайната на вечния живот. Но разбира единствено, че боговете са тези, които наистина направляват съдбата му. До днес този епос е обект на множество задълбочени анализи от различни специалисти, които по собствен начин интерпретират разказа спрямо времето в което живеем.
