7 факта за мушкатото, които може би не знаете

1. Латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) – „щъркел“ поради приликата между формата на съцветието и главата на щъркела.
2. Наименованието в български език вероятно е от италиански или гръцки произход (ср. ит. muschiato, moscato, нгр.μοσχατος, със значение „ароматен, миризлив“ откъдето идва и мускус).
3. На височина мушкатото обикновено достига най-много до около 70 – 80 cm, но в родината си в Африка старите растения се превръщат в малки дръвчета.
4. Родът наброява над 400 вида, включително голям брой хибриди. Разновидностите са обединени в няколко основни групи: Зонални; Едроцветни английски, Ампелни; Дъхави; Сукулентни.
5. Размножаване – чрез резници. Резниците е най-добре да се отрязват от върха на мушкатото. Изберете точно онези издънки, които или вече цъфтят, или се подготвят да цъфтят. Това ще означава, че са узрели. Избирайте възможно най-дебелите издънки. Резницата трябва да е дълга 7-8 см и да има 2-4 листа.
6. Оптималният състав на макроелементи и високото съдържание на магнезий, осигурява растежа на растенията, буен цъфтеж и интензивно оцветяване на листата.
7. Презимуване: Най-разпространеният метод за съхранение на мушката през зимата е на хладно и светло място при температура около 5 градуса. Остъклените тераси и стълбищата са най-често използваните места за презимуване. През това време поливането трябва да се сведе до минимум – напр. един път месечно, при това съвсем малко. През пролетта увехналите листа се премахват, растенията се пресаждат и стеблата се скъсяват до 2 – 4 колена.