Той е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода на Илинденско-Преображенското въстание и автор на въстаническия марш „Ясен месец“, превърнал се след години в химн на тракийци, известен още като химн на Странджа планина.
Яни Попов е роден на 27 септември 1876 г. в лозенградското село Карахадър (днес в Турция) в бунтарско семейство. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Брат е на бъдещия войвода Димитър Попниколов. Дядо им Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.
Яни Попов се присъединява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на Керемидчиоглувата афера от 1900 година за кратко е четник при Лазар Маджаров, след което се установява в Бургас. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и “смъртни дружини”.
На конгреса на Петрова нива Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват.
След потушаването на Иленденско-Преображенското въстание Яни Попов действа с четата си из Странджа до Младотурската революция. През 1904 г. войводата участва в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в Ортакьой, днешен Ивайловград. Участва в създаването и изграждането на Тракийската организация в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново в 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.
Директорът на училището успокоява Огулджан и Йомер, че Айбюке са праведни момичета. Харика и Толга…
Осман припада. Началник Рафет натопява Умут за информатор. Парс веднага се обажда в разузнаването да проучат…
Барка притиска Анупама да подпише документи, но тя я моли да спре... Барка твърди, че…
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…
Как се преименуват за малко над 3 месеца 840 000 души? БКП направи именно това…