Звукът на пчелата, често възприеман като символ на приближаващото лято, може постепенно да се превърне в рядкост. Според скорошно изследване, публикувано от екип от университета в Упсала, Швеция, климатичните промени оказват пряко влияние върху честотата и силата на вибрациите на крилата при земните пчели (Bombus terrestris) – един от най-разпространените видове в Европа и Обединеното кралство.
Учените са използвали акселерометри за измерване на честотата и звуковия тон на бръмченето на пчелите, със специален фокус върху звуците, които се издават при липса на полет. Данните показват, че както високите температури, така и излагането на тежки метали водят до по-слаби мускулни контракции по време на бръмчене. Това води до намалена честота на вибрациите на крилата и по-ниска сила на звука. Изводът е, че бръмченето може да стане по-тихо и по-рядко.
Експертите предупреждават, че тези промени могат да окажат сериозно влияние върху ефективността на комуникацията в колониите и върху ролята на пчелите като опрашители. Много градински култури, сред които домати, боровинки и орлови нокти, разчитат на специфичното поведение на пчелите, познато като „бръмчащо опрашване“ (buzz pollination). При него пчелата обгръща цветния прашец на растението и чрез интензивни мускулни съкращения — до 400 пъти в секунда — освобождава прашеца. Ако този механизъм бъде нарушен, производството и размножаването на редица селскостопански и диви растения може да бъде сериозно застрашено.
По време на бръмчащо опрашване телесната температура на земните пчели достига почти 40°C. При прекалено високи външни температури пчелите може да избягват цветя, които изискват този тип опрашване, обясняват учените. Това би могло да доведе до нарушено снабдяване с ресурси за поколението им, както и до по-лоша терморегулация и комуникация в гнездото.
Изследването е представено на годишната конференция на Society for Experimental Biology в Антверпен, Белгия.
Според данни на екологичната организация „Грийнпийс“ (Greenpeace), медоносните пчели — както дивите, така и питомните — са отговорни за около 80% от глобалното опрашване. Въпреки това, сриването на пчелните популации в световен мащаб заплашват тази жизненоважна функция. Причините са комплексни и включват употребата на пестициди, разрушаването на естествени местообитания, засушаването, недостига на хранителни ресурси, климатичните промени и замърсяването на въздуха.
Грийнпийс подчертава, че хората са основният фактор за двата най-сериозни проблема: пестицидите и загубата на местообитания. Това е от ключово значение, тъй като пчелите опрашват 70 от 100-те водещи култури за човешка консумация, които осигуряват до 90% от глобалната хранителна стойност.
Организацията препоръчва премахване на опасните пестициди, запазване на дивите местообитания и преход към екологично земеделие като ключови стъпки за справяне с кризата.
Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life
