Руският президент Владимир Путин е поискал от водещите руски бизнесмени да осигурят финансиране за руското правителство. Това показва, че Кремъл може би отчаяно се нуждае от икономическа помощ и може би поставя условия за национализиране на активи в подкрепа на военните усилия. Руският независим вестник The Bell съобщи, позовавайки се на множество източници, запознати с разговора, че Путин е провел закрита среща с водещите руски бизнесмени на 26 март, на която е призовал бизнесмените да внесат средства в руския федерален бюджет.
Това пишат от "Института за изследване на войната" (ISW).
Един източник е казал пред The Bell, че идеята е дошла от ръководителя на руската държавна петролна компания "Роснефт" Игор Сечин, който според съобщенията е направил това предложение и предложение за емитиране на военни облигации като механизъм за набиране на средства за Путин на 25 март.
The Bell съобщи, че сенаторът от Съвета на федерацията на Русия Сюлейман Керимов незабавно е обещал 100 милиарда рубли (около 1,22 милиарда долара) на Путин и че друг неопределен бизнесмен е обещал допълнителна подкрепа, но не е разкрил сумата.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че Путин се е срещнал с руски бизнесмени, но отрече да е искал пари от бизнесмените, че парите са за военни усилия и че идеята е дошла от Сечин.
Песков твърди, че един от участниците е обсъждал необходимостта от даряване на "много голяма сума пари" на руската държава, но подчерта, че това е лично решение.
Това заплашва да наруши обещание, което той е дал на руските олигарси да не национализира активите им скоро след вземането на властта. Путин се срещна с водещи руски бизнесмени през юли 2000 г. и обеща да поддържа приватизацията от 90-те години на миналия век на активи, които преди това са принадлежали на Съветския съюз, в замяна на това бизнесмените да стоят извън руската политика и да му се закълнат във вярност.
На 27 март Песков заяви, че един от участниците в срещата на 26 март е отбелязал, че повечето от присъствалите са започнали бизнеса си през 90-те години на миналия век и са били свързани с руската държава "по един или друг начин" по това време, така че много от участниците "считат за свой дълг" да правят финансови вноски към руската държава.
Путин многократно е намеквал, че Кремъл е против национализацията на собствеността, но постепенно я ускорява по време на войната.
Позоваването от страна на Песков на приватизацията на индустриални активи в Русия през 90-те години на миналия век и намекът, че бизнесмените трябва да считат финансирането на руската държава за свой "дълг", може да има за цел да създаде модел на очаквано поведение за олигарсите на фона на засилващите се усилия на Русия за цензура. Репресиите на Кремъл срещу Telegram и други усилия за цензура в интернет могат да помогнат за неутрализиране на бизнесмени, които биха могли да се опитат да се противопоставят на усилията на Кремъл за национализация, като оръжейят информационното пространство.
Украйна и Саудитска Арабия сключиха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната на 27 март. Президентската канцелария на Украйна съобщи, че Украйна ще помогне на Саудитска Арабия с противовъздушна отбрана съгласно споразумението, което също така очертава основите за по-нататъшни контакти и включва технологично сътрудничество и инвестиции.
Украинският президент Володимир Зеленски подписа споразумението преди по-нататъшни преговори със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман ал Сауд. Зеленски заяви, че подобно сътрудничество може да бъде взаимноизгодно, тъй като Саудитска Арабия има "нещо, от което Украйна се интересува".
На 27 март Латвия предупреди, че Русия е започнала кампания за когнитивна война, лъжливо обвинявайки балтийските държави, че са позволили на Украйна да нанася удари срещу Русия от териториите им. Латвийското Министерство на отбраната (МО) заяви на 27 март, че Русия провежда мащабна информационна война срещу Латвия, Литва и Естония, като лъжливо твърди, че балтийските държави позволяват на украинските сили да използват територията им за удари срещу Русия.
Латвийското МО вероятно отговаря на твърдения, че властите са открили свалени украински дронове в Латвия и Естония, които вероятно са били отклонени от курса на руска електронна война.
Латвийското МО подчерта, че балтийските държави не участват в планирането и изпълнението на украински удари срещу Русия.
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world