Ерик Клептън изпитвал дълбоко възхищение и респект към Джими Хендрикс, като често го описва като най-великия китарист, когото някога е виждал. Отношението му е смесица от професионално страхопочитание, лична скръб и първоначален шок от таланта на Хендрикс.

Когато двамата се срещат за първи път в Лондон през октомври 1966 г., Хендрикс се качва на сцената по време на участие на групата на Клептън, Cream. След като вижда изпълнението на Хендрикс, включващо свирене със зъби и с китара зад гърба, Клептън е толкова поразен, че слиза от сцената и не може да запали цигара от треперене на ръцете. По-късно той споделя на мениджъра си:

„Мислех, че аз съм най-добрият, но този човек току-що сложи край на кариерата ми.“

Клептън винаги е подчертавал уникалността на Хендрикс. Той смята, че Джими е превърнал китарата в нещо напълно ново, съчетавайки блус корени с невиждана дотогава виртуозност и шоуменство. Въпреки че в началото Клептън е бил уплашен от конкурента си, двамата развиват приятелство, основано на общата им любов към блуса.

Смъртта на Хендрикс през 1970 г. оставя дълбок отпечатък върху Клептън. В нощта, в която Хендрикс умира, двамата е трябвало да се срещнат. Клептън дори е бил купил лява китара Stratocaster като подарък за Джими. Клептън признава, че смъртта на Хендрикс го е съкрушила емоционално и е допринесла за неговото оттегляне от сцената в началото на 70-те години.

В много интервюта през десетилетията Ерик Клептън продължава да поддържа тезата, че Хендрикс е недостижим и че никой друг не е успял да повтори неговия дух и иновация.

Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life