Панаятис Сурукли е осиновен в Кипър. Наскоро обаче той и родителите му научават, че е станал жертва на мрежа за трафик на деца в Грузия. Предполага се, че Панаятис е бил обявен за мъртъв след раждането, а след това е бил продаден за осиновяване. “Разбрахме, че съм бил откраднат и незаконно осиновен. Беше шок за всички”, казва младият мъж пред ДВ.
Мъчително издирване
Сега Панаятис редовно пътува до Грузия в търсене на биологичните си родители. Там му помага организацията “Ведзеб”, което на грузински означава “търся”. На летището в Кутаиси го посреща Мая, която работи за тази организация и помага на Панаятис.
В началото мъжът смятал, че е осиновен легално и просто искал да провери дали няма братя и сестри. “Предадох документите си в грузинското посолство в Кипър, а оттам ми обясниха, че те не са истински, а са били фалшифицирани”, разказа 22-годишният. Сега той се надява, че все пак ще успее да открие семейните си корени.
Схемите водят началото си още от времето на СССР
Скандалът с нелегалните осиновявания разтърси Грузия – Панаятис е само един от многото пострадали от това престъпление. Корените на тази схема за трафик на хора водят още от времето на СССР, казват от организацията “Ведзеб”.
Тя е основана от журналистката Тамуна Мусеридзе преди пет години, когато самата тя се опитвала да открие своите биологични родители. Тогава тя се натъкнала в интернет на много други осиновени хора, които напразно издирвали роднините си. По този начин престъпната схема излязла наяве.
Мусеридзе казва, че в трафика на хора са били замесени и високопоставени лица в Грузия. “След 1993 г. са започнали да продават бебета и зад граница. Невъзможно е да продадеш дете, без да имаш различни документи – визи, билети за самолет, такси за нотариуси, адвокати, съдии, разрешителни от министерства”, обяснява журналистката. Според нея някои от замесените все още са на държавни позиции и нямат интерес разследването да стигне до истината.
Как е работила мрежата?
Тамуна Мусеридзе установява, че болницата в град Гори например е извършвала трафик на деца. “Директорът на болницата казвал на майките, че детето се чувства зле и трябва да бъде изпратено на друго място, където да го лекуват. След това им казвали, че детето е починало и е погребано в гробището на чуждата болница”, обяснява журналистката. Тя и екипът ѝ обаче установяват, че такива гробища никога не е имало в никоя от споменатите болници. От “Ведзеб” предполагат че най-малко 100 000 деца са обявени за мъртви в грузински болници, а после – продадени.
Панаятис също продължава да издирва роднини, макар да преживява не едно и две разочарования: “Трудно е, защото всеки път сякаш сме все по-близо и по-близо до резултат, а после пак се връщаме в самото начало”, казва младият мъж. Той обаче не губи надежда и се надява, че ДНК-тестовете, които прави, рано или късно ще го отведат до родителите му.
Автор: Александър Щенцел
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world