Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент призова колегите си от Г-20 да сътрудничат по отношение на санкциите срещу Иран.

Това съобщи пред информационната агенция Киодо японският министър на финансите Сацуки Катаяма, който присъства на срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 във Вашингтон.

Според Катаяма участниците в срещата са се съгласили и с необходимостта от бързо стабилизиране на ситуацията в Близкия изток.

Призивът на Бесент към страните от Г-20 за сътрудничество по отношение на санкциите срещу Иран е част от по-широка стратегия за засилване на икономическия натиск, наречена „Операция Икономическа ярост" (Operation Economic Fury).

По време на среща с френския финансов министър Ролан Лескюр на 15 април., Бесент подчерта значението на предстоящите дискусии в Г-7 и Г-20 относно глобалните дисбаланси.

Той призова Франция да поеме водеща роля в усилията на ЕС за оказване на натиск върху Иран за прекратяване на дестабилизиращите му действия.

Бесент предупреди страните и финансовите институции от Г-20 (и извън нея), че САЩ са готови да налагат вторични санкции на всеки, който купува ирански петрол или държи ирански средства в банките си.

Той определи тези мерки като „финансовия еквивалент“ на военни действия, целящи да лишат иранския режим от ресурси.

Бесент потвърди, че САЩ няма да подновят временните разрешения (waivers) за покупка на ирански петрол, които изтичат на 19 април 2026 г.. Тези изключения бяха въведени временно, за да се стабилизират световните цени на горивата по време на конфликта.

Министерство на финансите на САЩ е изпратило предупредителни писма до финансови институции в Китай, Хонконг, ОАЕ и Оман относно рисковете от вторични санкции.

На 15 април бяха наложени нови санкции върху мрежа за транспортиране на петрол, включваща над двадесет лица, компании и плавателни съдове.

Бесент заяви пред Би Би Си, че „малко икономическа болка“ (риск от рецесия) си заслужава в името на дългосрочната международна сигурност и предотвратяването на ядрената заплаха от страна на Иран.

Основните теми на срещата във Вашингтон бяха фокусирани върху стабилността на световната икономика в контекста на продължаващи геополитически конфликти и икономически реформи под американското председателство.

Дискусиите подчертаха рисковете за растежа, произтичащи от конфликтите в Близкия изток и войната в Украйна. Беше отбелязано, че тези кризи водят до нарушаване на търговията, висока инфлация и спад на инвестициите, особено в развиващите се икономики.

Като ротационен председател за 2026 г., САЩ обявиха приоритети като модернизация на финансовото регулиране, по-добро разбиране на глобалните дисбаланси, прозрачност на дълга и подкрепа за екосистемата на цифровите активи.

Лидерите потвърдиха ангажимента си за защита на независимостта на централните банки като ключов фактор за поддържане на ценовата стабилност.

Обсъдени бяха промени в квотите на Международния валутен фонд (МВФ), за да се отрази по-точно тежестта на страните в световната икономика, както и реформи в многостранните банки за развитие.

Срещата включваше доклади от ОИСР относно международното данъчно облагане и дискусии за засилване на мерките срещу прането на пари чрез FATF.

Срещата се проведе в рамките на Пролетните срещи на МВФ и Световната банка (13 – 18 април 2026 г.), които събраха представители на над 190 държави.

Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world