Решил Дяволът да се похвали и наредил на сергия насред градския площад всички инструменти от своя арсенал.
Каква колекция била това само! Тук били и блестящият Кинжал на Завистта, и Чукът на Гнева и Вълчият капан на Алчността. До тях проблясвали хищно оръжията на Страха, Гордостта и Ненавистта.
Всички инструменти били положени върху красиви възглавнички от червено кадифе, с етикети и цени – баснословни суми.
А в най-отдалечения ъгъл лежал малък, протрит дървен клин с надпис „Отчаяние“. Но той струвал най-скъпо от всичко изложено.
– Защо? – питали удивено хората.
– Това е единственият инструмент, на който разчитам, когато всички останали се окажат безсилни. – обяснил Дяволът и нежно погалил дървения клин.
– Щом веднъж успея да го набия в главата на човека, той отваря вратите за всички останали от сергията.
