Преди сезона на панаирите, мечките ги разчекват на четири забити в земята колове, хармонично, почти като по Леонардо и започва обработката. С брадви им режат ноктите, опресняват халките на носовете, фиксират нови синджири на вратовете им, изрязват сплъстената козина. Понякога в суматохата поизрязват и малко кожа, понеже животното се гърчи като риба на сухо, огласявайки с рев цялото село.
[ad id=“225664″]
Така беше в Ягода- селото известно с мечкадарите си- докато разбраха, че има упойки и за мечки. Когато ме повикаха, ми беше ясно, че така или иначе мечките пак ще са по панаирите, защото за Белица все още никой нищо не беше чувал, а и трябваше да се ваксинират, за да им издам паспорти.
Автомобилно ремарке бе пригодено на тясна клетка и така разкарваха животните от град на град. Идеята на стопаните на мечката Мариана беше: с промушена през клетката желязна тръба да я притиснат в единия край, а аз през това време конспиративно да я инжектирам отзад, мускулно. Проста работа – мечката е 250-килограмова, все ще я издебнем някак в ъгъла, ей така, набързо….Речено – сторено. Шест човека вече натискаха Мариана в ъгъла, а аз дебнех със спринцовка в ръка удобния момент. Реших, че моментът е настъпил, когато мечката някак си се беше сгушила в ъгъла на клетката, макар и принудително и тогава забих цялата игла. Инжектирането на упойката отне около 3-4 секунди, но миг преди това някой извика панически, след което видях как четвърт тон се завъртя със светкавична бързина и тръбата точно по айкидо беше задвижена по посока на натиска. Тогава ми стана някак топло под шапката…
[ad id=“237001″]
Седях на земята с окървавена глава, а мечката заспиваше. Малки деца плачеха, а жените пищяха. Най възрастният от фамилията заяви авторитетно, че когато някой е наранен от мечка, традицията повелява върху раната му да се изпикае най-възрастната жена в семейството. Не сънувах, чувах го….Веднага всичко ми мина, а кръвта измих на чешмата.
Размина ми се сериозната травма и близката среща с една блажено пушеща баба, но вече знам, че мечките са всъщност котки по бързината, само че стотина пъти по-тежки.
Та, когато ви говорят за мечка, си представяйте 200-300 килограмова котка, точно толкова бърза, но много по-яростна. И айкидото им се удава, убеден съм в това.
Д-р Живко Д. Желязков, д.в.м.
