Един от двата антиинфлационни законопроекта на управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ) мина на първо четене в зала. Става въпрос за промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), които предвиждат драстично разширяване на списъка с нелоялни търговски практики, въвеждането на дефиниция за „прекомерно висока цена“ и „съвместно господстващо положение“.

Промените бяха подкрепени със 148 гласа „за“ (от ПБ и ДПС), 22 „против“ (от ПП и ДБ) и 22 „въздържали се“ (от „Възраждане“ и ДБ). Представителите на ГЕРБ изобщо не гласуваха.

Припомняме, че мащабният пакет от мерки бе представен от вносителите Явор Гечев и Константин Проданов в понеделник, а само ден по-късно – във вторник – получиха одобрението и на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Общата рамка на реформата цели овладяване на спекулата чрез пълно изсветляване на пътя на стоките и засилен регулаторен натиск върху търговските вериги.

Докато днес депутатите се фокусираха върху антимонополните правила в ЗЗК, втората част от пакета – промените в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), които въвеждат понятието „справедлива цена“ и удвояват глобите за търговците – ще влезе за разглеждане в пленарна зала утре.

Край на „такса алчност“ или „административна бухалка“

Дискусията в залата продължи часове, като раздели депутатите, които спореха дали става въпрос за прекомерна държавна намеса или пазарна свобода.

Вносителите и поддръжниците на проекта акцентираха върху защитата на крайния потребител. Стефан Белчев (ПБ) заяви, че промените са тест за това чии интереси защитава парламентът.

Справедливостта не е формула, а право. Хората искат да им гарантираме, че когато купуват хляб и мляко, плащат реална стойност, а не такса алчност“, коментира той.

Явор Гечев (ПБ) допълни, че законопроектът не цели репресии, а връщане на баланса на изкривения пазар, като заимства практики от западните държави. Той каза, че очаква предложенията на опозицията за включване на секторни анализи за ЕРП-тата и телекомите. Константин Проданов (ПБ) успокои бизнеса, че търговската тайна ще бъде защитена чрез ред, установен от Министерския съвет, а методиките за ценообразуване вече се подготвят съвместно с КЗК.

Подкрепа дойде и от Атидже Вели (ДПС) и Александър Иванов (ГЕРБ), които отчетоха високите обществени очаквания за намеса на държавата срещу поскъпването, макар Вели да предупреди за възможна административна тежест върху малките производители. ГЕРБ също имаха известни резерви.

Представителите на ПП и ДБ изразиха остър скептицизъм. Богдан Богданов (ПП) подчерта три основни проблема: риска от изтичане на търговска тайна, неяснотата при „съвместно господстващо положение“ и опасността от т.нар. „превантивно вдигане на цените“.

Операторите ще вдигнат цените възможно най-бързо, за да не ги обвиняват един ден, че са си ги вдигнали неоснователно“, обясни Богданов.

Той атакува и параграф 7, който въвежда обръщане на тежестта на доказване: „Така операторът е виновен до доказване на противното“. Венко Сабрутев (ПП) беше още по-директен, като нарече новите текстове „бухалка, която може да фалира всеки бизнес“.

Владислав Панев (ДБ) призова за фокус върху бюджетния дефицит и земеделските субсидии, вместо да се залага на повече регулации, които, според него, само ще увеличат натиска върху производителите. От „Възраждане“ също изразиха съмнение в ефективността на мерките, като Цончо Ганев посочи, че при доминиращ внос и липса на хранителен суверенитет, законът няма да свали цените.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg