Инфлацията не е абстрактен статистически показател. Тя се усеща пряко – в доходите, в спестяванията, в цената на кредита и в увереността на хората и бизнеса. Затова, според гуверньора на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, е важно ясно да разграничаваме източника на шока от начина, по който той се пренася във вътрешната икономика.

За да разберем тази нова рамка, трябва първо да анализираме инфлационната динамика, защото именно тя най-бързо отразява взаимодействието между външните шокове и вътрешните политики“, каза той по време на откриването на конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от „Капитал“.

Той направи аналогия с 2022 г., когато под влияние на глобалната енергийна криза и последвалите външни ценови шокове средногодишната инфлация в България скочи до 13% (според европейския ХИПЦ), а в пиковите месеци достигна 15.6%, при съответно 8.4% и 10.6% в еврозоната.

Днес отново наблюдаваме външен ценови шок, свързан с геополитическото напрежение и волатилността на енергийните пазари. Към април тази година инфлацията в България е 6.2% – значително по-ниска спрямо 2022 г., но все още над средната за еврозоната, която е 3%.

Това поставя един важен въпрос: ако външният импулс е общ, защо резултатите в различните икономики са различни?“, пита реторично Радев.

И дава отговор: Заради начина, по който този шок се пренася във вътрешната икономика.

Според него, има особено важни фактора:

Структурата на икономиката

По-високата енергоинтензивност и зависимостта от внос водят до по-бързо и по-силно пренасяне на външните ценови шокове“, обяснява гуверньорът на БНБ.

Конкурентната среда

„Когато конкуренцията е ограничена, цените обикновено се повишават по-бързо, а се нормализират по-бавно. Това прави инфлационните процеси по-устойчиви“, казва той.

Фискалната политика и вътрешното търсене

През последните години фискалната политика често усилваше, вместо да охлажда икономическия цикъл. Ръстът на доходите в публичния сектор изпреварваше производителността, а автоматичните индексации на възнагражденията допълнително засилваха този ефект.

При ограничено предлагане това неизбежно се превръща във вторичен инфлационен натиск“, добавя Димитър Радев.

Той е на мнение, че устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност.

Именно това е естественият механизъм на реалната конвергенция, който работи безотказно в условията на еврозоната.“

Когато обаче ръстът на доходите системно изпреварва производителността, се натрупват инфлационни и макроикономически дисбаланси, които отслабват конкурентоспособността на икономиката.

Тези дисбаланси се коригират чрез цените и намаляване на реалната покупателна способност“, обяснява гуверньорът на БНБ.

Ролята на кредита също трябва да се оценява внимателно.

Кредитната активност не е първичен източник на инфлация, но при силно вътрешно търсене тя може да усилва вече съществуващи тенденции. Затова макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, казва Радев.

Скорошното повишаване на антицикличния капиталов буфер до едно от най-високите равнища в Европа има именно такава цел – едновременно да ограничи натрупването на рискове и да засили устойчивостта на банковата система в условия на силно кредитно търсене.

Отслабваща фискална позиция

Макропруденциалната политика обаче не може да компенсира дефицитите във фискалната политика“, е мнението на гуверньора.

Той посочва, че днес българската икономика се характеризира с ясно разминаване между силен финансов сектор и отслабваща фискална позиция, отразяващо политиките в тези две сфери.

Банковата система остава добре капитализирана, ликвидна и рентабилна – на равнища над средните за Европейския съюз. Това е важен стабилизиращ фактор за икономиката. Фискалната позиция обаче се характеризира с устойчиви дефицити и ускоряващо се нарастване на държавния дълг, макар и от сравнително ниско изходно равнище“, добавя Димитър Радев.

Според него е важно в този случай да се подчертае, че за макроикономическата стабилност не е решаващо единствено текущото ниво на дълга, а посоката и скоростта, с които той се променя.

Именно динамиката на дълга има ключово значение в средносрочен план, а тенденцията през последните години е неблагоприятна.“

Икономически приоритети

От тази икономическа картина произтичат няколко ясни приоритета, казва той.

Първо – фискална дисциплина и антицикличност. Фискалната политика трябва да бъде стабилизираща, а не проциклична.

Това означава:

• контрол върху текущите разходи;
• ограничаване на нетаргетираните увеличения;
• възстановяване на фискалните буфери.

Автоматичните индексации следва да бъдат преустановени, тъй като трайно вграждат инфлацията в разходната структура на икономиката.

Второ – производителност, доходи и ефективност на публичните разходи.

Ключовият въпрос не е единствено размерът на разходите, а способността им да създават дългосрочен икономически потенциал.

Приоритет следва да бъдат инвестициите в инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация, човешки капитал и технологично обновление. Именно те създават основата за по-висока производителност и оттук – устойчив ръст на доходите и дългосрочен икономически растеж.

Трето – конкуренция и институции.

Конкуренцията е основният механизъм за ценова дисциплина и устойчив икономически растеж. Когато конкуренцията отслабва, инфлационните процеси стават по-инерционни и по-трайни. Затова качеството на институциите има пряко макроикономическо значение – включително ефективното функциониране на органите за защита на конкуренцията и защитата на потребителите.

Четвърто – структурна трансформация.

Дългосрочното развитие изисква икономика с по-висока добавена стойност, по-висока енергийна ефективност и по-силен технологичен капацитет. Това означава инвестиции в иновации, квалификация и модернизация, които намаляват структурната уязвимост на икономиката и повишават способността ѝ да абсорбира външни шокове.

В заключение Димитър Радев казва, че инфлацията в България е резултат от взаимодействието между външни шокове и вътрешни структурни фактори – външните фактори задават импулса, а вътрешните определят неговата сила и устойчивост.

В условията на еврозоната общата парична рамка действа като стабилизираща котва, която ограничава част от външната несигурност. Но това едновременно поставя още по-голяма отговорност върху вътрешните политики“, казва гуверньорът.

Икономическата стабилност ще зависи все повече от фискалната дисциплина, структурната конкурентоспособност и ефективността на институциите.

В подобна среда еврозоната може да осигури стабилна парична рамка, но устойчивият икономически успех не може да бъде внесен отвън. В крайна сметка устойчивата реална конвергенция не е въпрос на външна среда, а на вътрешна устойчивост, последователност и доверие.“

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg