Някои животни могат да правят прости математически действия

Разбира се животните не могат да броят като хората, но някои от тях имат чувство за количество, пише Livescience.

„Много видове, включително насекоми, мекотели, гущери, птици и различни бозайници (както сухоземни, така и морски), са способни да различават броя на обектите“, казва Майкъл Беран, професор по психология в Щатския университет на Джорджия.

Тази способност има еволюционно предимство, помагайки на животните да намират повече храна, като по този начин насърчава оцеляването им и предаването на гени, посочва той.

Например проучвания показват, че медоносните пчели (Apis mellifera) броят ориентири по пътя си към богати на нектар цветя, а паяците с бодлива паяжина (Nephila clavipes) проследяват броя на насекомите, хванати в мрежата им.

Но тунгарските жаби (Physalaemus pustulosus) си уреждат „числени дуели“ по време на брачния ритуал – единият мъжки издава кратък звук „чак“, а другият отговаря с голям брой „чакове“. И това продължава дълго време – всеки път има повече „чакове“. Лъвиците (Panthera leo) броят ревовете на противниците си преди да атакуват, за да оценят шансовете си в битката.

През 2024 г. изследователи откриха, че враните (Corvus corone) са способни да издават точен брой крякания в отговор на визуални или слухови сигнали, което им позволява да броят на глас от едно до четири.

„Усещане за число“ при животните

Въпреки това, както отбелязва Беран, е малко вероятно тези видове да могат да броят по начина, по който го разбираме в контекста на човешката математическа грамотност.

Но много животни използват когнитивен инструмент, който учените наричат ​​„система за приблизително количество“ или „усещане за число“, обяснява Джорджо Валортигара, професор по неврология в университета в Тренто, Италия. Той се позовава на т.нар. „числови неврони“ – клетки, които реагират на специфични количества.

„Интересното е, че открихме тези неврони дори в новоизлюпени пиленца, което показва вродена способност да се използва системата за приблизително количество“, добавя той.

Това „усещане за число“ не работи като броене на пръсти – то е по-скоро за бързи сравнения. Ключовите му свойства са ефектът на разстоянието и ефектът на размера. Ефектът на разстоянието е идеята, че е по-лесно да се разграничат числа, които са по-далеч едно от друго. Например 8 и 4 са по-лесни за разграничаване от 8 и 6. А ефектът на размера е идеята, че е по-лесно да се сравняват по-малки числа с по-големи, дори ако разликата между тях е еднаква. Например по-лесно е да се сравнят 2 и 4, отколкото 12 и 14, обясни Валортигара.

Тази „приблизителна система за количество“ е в съответствие със закона на Вебер, който гласи, че животните възприемат количеството не в абсолютни числа, а в относителни пропорции, отбелязва изследователката от Бостънския университет Ирен Пепърбърг.

Тя и Беран посочват, че способността за оценка на количествата с помощта на ANS е доста различна от човешкото броене, което включва знанието, че символът „4“ винаги означава точно четири неща, независимо дали са ключове или топчета. Истинското броене включва и изучаване на символи, техните значения и техния ред. Необходими са човешки деца в продължение на много години обучение, за да разберат това, казва Пепърбърг, като добавя, че „много малко нечовешки същества“ – като папагала Алекс и две шимпанзета, Шиба и Ай – „са се доближили до истинското броене“.

Например папагалът Алекс успял правилно да разпознава арабски цифри от едно до осем и дори да събира две групи предмети заедно – например крекери или бонбони.

Аритметични операции

Въпреки че много животни са способни да „броят“ или поне да забелязват промени в количеството, повечето от тях всъщност не са способни да извършват аритметични операции – събиране, изваждане, умножение или деление.

Формалната аритметика, която децата учат в училище, е сравнително ново културно изобретение, казва Валортигара. Някои традиционни общества, като племето Химба в Намибия, все още използват само системата за приблизително количество, казва той. С развитието на земеделието и животновъдството е възникнала необходимостта от прецизни изчисления, което е тласък за появата на математиката.

Въпреки това, изследователите са създали хитри експерименти, които показват, че някои животни могат да правят прости математически действия, включително събиране и изваждане, казва Беран.

Когато животните били обучавани да свързват специфични цветове или символи с аритметични операции, африканските сиви папагали, гълъбите, някои примати, медоносните пчели, скатовете и цихлидите демонстрирали способността да извършват основни операции с малки числа. В тези експерименти животните се научили да интерпретират визуални сигнали (например синята точка означава „добави едно“) и да ги прилагат за решаване на прости задачи.

„И може би, чрез креативен експериментален дизайн, бихме могли да видим и елементи на умножение или деление, които по същество са видове събиране/изваждане“, отбелязва Беран.

Но когато става въпрос за операции с по-големи числа (да речем 12+22) или по-сложни формули, както е в случая с алгебрата, „тогава способността на животните да правят аритметични действия е много по-слаба“, заключава той.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/