Създаване на временен фонд „Стабилизация на горивата“ и въвеждане на целеви компенсации за бизнеса и потребителите. Това са част от пакет от общо 23 антикризисни мерки, които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) препоръча на правителството. В свой доклад след предварително проучване антимонополният орган констатира, че действията на последното служебно правителство за овладяване на цените чрез особения управител в „Лукойл“ са довели до разминаване между цените на едро и дребно – ситуация, която крие риск от фалити за малките търговци.

Препоръките на антимонополния орган идват на фона на продължаващото производство срещу групата „Лукойл“ за евентуална злоупотреба с господстващо положение, което започна през март. Освен това тогава Антимонополният орган започна предварително проучване за пазара на горива. Причината – високите цени на петрола заради войната на САЩ и Израел с Иран.

„Ценова преса“

В своя анализ КЗК е категорична, че подходът на изпълнителната власт (бел. ред. – служебното правителство „Гюров“, тъй като анализът е стартиран на 4 март) е имал ефект на отлагане, а не на предотвратяване на проблема с високите цени. От КЗК посочват, че „това е реализирано чрез интервенция от страна на държавата чрез особения управител на „Лукойл“, довела до разминаване между ръста на цените на пазара на едро и ръста на цените в бензиностанциите на „Лукойл“.

Това поведение би могло да се квалифицира като упражняване на „ценова преса“, водещо до сериозни затруднения и риск от фалити за малките търговци, производители и вносители на горива, както и до реален риск от ценова спирала в перспектива“, посочват от Комисията.

Предложенията

Комисията предлага конкретни финансови и стабилизиращи механизми. Основен акцент сред тях е въвеждането на целеви схеми за подпомагане по европейския механизъм METSAF. Този механизъм предвижда държавата да компенсира част от допълнителните разходи за горива и суровини в най-засегнатите сектори – автомобилния транспорт, земеделието, производството на торове, рибарството и аквакултурите.

Условието на КЗК е помощта да се отпуска при много строг контрол – тя трябва задължително да бъде прехвърлена към крайните цени за потребителите, а не да се превръща в допълнителна печалба за фирмите.

Предложени са и целеви компенсации за уязвими групи граждани, както и подкрепа за обществения транспорт.

Според КЗК, средствата за справяне с кризи могат да се акумулират във временен фонд „Стабилизация на горивата“, който според идеята на КЗК трябва да се финансира от допълнителните приходи от ДДС, събрани вследствие на по-високите цени на горивата.

Останалите ключови мерки от пакета включват:

• Национален оперативен щаб: Създаване на структура към МС за постоянен мониторинг на доставките, складовите наличности и риска от недостиг;
• Официален индекс на горивата: Публичен седмичен регистър с данни за цените, международните котировки и търговските маржове, който да освети пазара и да ограничи спекулата;
• Гъвкавост при данъци и такси: Възможност за отсрочка на увеличението на тол таксите и ревизия на изискванията за биокомпоненти и акцизни ставки при продължителен ценови шок;
• Дългосрочни реформи: Отваряне на достъпа до данъчните складове чрез електронни платформи и мерки за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива (електрификация на транспорта).

КЗК продължава работата по текущото производство срещу групата „Лукойл“, в рамките на което извършва и мониторинг на пазара на горива.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg