Устойчивостта категорично е на масата, тя е тук пред нас. Въпросът е да погледнем на нея от няколко ъгъла – състоянието на бизнеса, състоянието на държавата и това на обществото. Така Кремена Георгиева, мениджър Корпоративни комуникации и Социална отговорност в „Кауфланд България“, откри панела „Бизнес аргументите за устойчивост“ по време на форума „Печелившата устойчивост“, организиран от Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, на който ESGnews.bg е медиен партньор.

През 2026 г. Българската мрежа поставя силен стратегически фокус върху бизнес аргументите – икономическата логика на устойчивостта.

Специалният гост на събитието – Сара Крюгер-Фалк, изпълнителен директор на Мрежата на Глобалния договор на ООН – Дания подчерта, че устойчивостта вече не е „мека“ тема, свързана само с отчетност или регулации, а въпрос на конкурентоспособност и бизнес оцеляване.

Компаниите днес работят в среда на геополитическа нестабилност, прекъснати вериги на доставки, ресурсна оскъдица и бързи технологични промени, което прави способността да управляват риска и да планират дългосрочно по-важна от всякога. Именно устойчивите компании са по-подготвени за подобна несигурност – те вече използват устойчивостта като двигател на иновации, ефективност и реално конкурентно предимство“, коментира тя.

Какво е най-важно за устойчивостта?

Според Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“ (Transperancy International), искреността е най-важна за устойчивостта.

Говорим за бизнес, основан на интегритет. От гледна точка на законодателя не можем да видим този интегритет. С натиска, който идва от политически процеси и процедури от ЕК, това го превръща в бокс тикинг. Това няма как да стимулира добрата корпоративна култура, базирана на ценности“, подчерта той.

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Бойко Таков заяви, че за него отговорността е най – важна.

„Бизнесът, обществото и държавата трябва да се развиват, за да се постигне тази устойчивост. Трябва винаги да се търси този баланс, който видно в Европа се позагуби на фона на конкурентоспособността. Самият бизнес трябва да узрее за устойчивостта. Потребителите оказват натиск върху бизнеса на пазари, на които могат да си го позволят. Развитието на всички тези неща ще доведе до тази устойчивост. Бизнесът трябва да е отговорен, потребителят трябва да е отговорен“, обясни той.

По думите му, отговорното бизнес поведение и насоките звучат малко пожелателно, но всъщност всички тези насоки трябва да намерят някакво изражение в законодателството.

Трябва да се намери начин тези регулации да работят балансирано и бизнесът да не се чувства притиснат постоянно да попълва някакви документи и да не може да си свърши работата“, категоричен е Бойко Таков.

Дарио Зорич, изпълнителен директор на Датско-българска търговска камара (DBCC), подчерта, че корупцията и липсата на предвидимост увеличават риска и цената на правене на бизнес, а доверието и ясните правила са ключови за привличането на инвестиции и развитието на международните партньорства.

Много е важен балансът между бизнеса, държавата и обществото. Бизнесът е доста натоварен и се опитва да оцелее с всички тези регулации. Потребителите не смятат, че бизнесът прави достатъчно. Но ако няма прозрачност в администрацията, компаниите няма как да разберат регулациите и да ги следват. Ако инвеститорите видят висок риск, това ще доведе до прекратяване на договора. Много е важна ролята на правителството, но и действията на бизнеса. Вярно е, че печалбата е основна за бизнеса, но ESG също е важна тема днес“.

Могат ли регулациите да стимулират устойчивост?

Бойко Таков е категоричен, че регулациите могат да стимулират устойчивостта.

„Свръхрегулациите ограничават конкурентоспособността и потискат бизнеса. Ние не можем да се саморегулираме, това не е работещ модел и се налага обществата да се регулират. Тук ключовото е балансът. Регулацията не трябва да задушава бизнеса. В Европа в момента е скъпо да се прави бизнес и допълнителните регулации правят трудно оцеляването на бизнеса. Регулациите ще помогнат да бъдем по-устойчиви, но трябва да са балансирани и добре създадени“, каза изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия.

Калин Славов обясни, че идеята за съответствие има своята цена и това е един постоянен разход за бизнеса.

„Малкият и среден бизнес няма такъв капацитет. Трябва да бъдем реалисти и да знаем докъде можем да стигнем. Бизнесът не може да бъде само обект в процесите на регулация, време е да се превърне в активен субект. Когато говорим за печалба, бизнес и регулации с високи санкции, бизнесът става рисков. Призовавам бизнесът да лобира и да си преследва интереса“, посочи той.

Механизмите, по които тези правила ще влизат в сила, трябва да бъдат внимателно направени и всички ние трябва да сме активни в ранен етап на ниво формиране на политики. Трябва да провокираме, да настояваме и да изискваме от нашите институции. Трябва да се научим да живеем в свят на непредвидимостите и да бъдем активни. Регулациите се трупат една след друга и започват да идват проблемите с отчитането“, добави Славов.

Дарио Зорич даде пример с публично-частните партньорства в Дания, които помагат на частния сектор да оцелее и да следва политиките на ЕС.

„Компаниите и обществото са включени в процеса на обсъждане на правилата. Много в важно бизнесът да чувства безопасна среда и липса на корупция. Активността на бизнеса е ключова и той трябва да работи активно с правителството, за да бъде конкурентоспособен и ако има нещо, което го притеснява, да се постави на масата“, обясни той.

Според Калин Славов, в България има регулации без правила.

На ниво директиви те пристигат като задължение при нас. В законодателния орган изпълняват този закон, а регулаторният орган трябва да конкретизира какво е казано в закона. Регулаторният орган приема наредба, без да е запознат добре с него и прилагането му. Това трябва да се промени“, добави още той.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg