Управлението на риска престана да е тема, ограничена до финансовите отдели и застрахователните модели. В среда, в която несигурността все по-често идва отвън – през геополитика, прекъснати вериги на доставки, енергийни сътресения, технологични промени или регулаторни завои – способността да се предвижда, да се реагира навреме и да се изгражда устойчивост се превръща в ключово условие за оцеляване и растеж. Светът навлезе в период, в който т. нар. „черни лебеди“ вече не изглеждат като редки изключения, а като събития, които настъпват рязко, разгръщат се бързо и оставят дълги последици след себе си.

Новото „нормално“ в този контекст не е стабилност, а готовност за нестабилност. Нужно е да се развива способност да се работи с различни сценарии, да се разчитат ранни сигнали и да вземат решения с по-дълъг хоризонт, но и да се правят резки завои. За компаниите това означава по-добра информация и по-гъвкави модели; за държавите – повече предвидимост, институционална устойчивост и управление, което мисли отвъд текущия цикъл.

Темата за управлението на риска е сред акцентите на броя на сп. „Икономика“ през май/юни и по нея разговаряме с експерти, сред които и Пламен Димитров, управител на „Кофас България”.

Господин Димитров, кога един на пръв поглед стабилен пазар започва да изпраща сигнали, че предстои напрежение?

Дори привидно стабилните пазари започват да „скърцат“, когато под повърхността се натрупват бавни, но последователни изкривявания. Най‑ранните сигнали идват от няколко посоки: Първо, засилване на геополитическата несигурност, което често остава подценено от бизнеса, но променя поведението на инвеститори и потребители. Второ, финансовото напрежение, изразено чрез високи лихви, растяща задлъжнялост и първи признаци на увеличена несъстоятелност. Трето, социално-политическото напрежение, което излиза на повърхността чрез поляризация, ерозия на доверие и нестабилност в регулациите. Такова недоволство в ключови региони често предшества икономическо забавяне. Когато тези сигнали се появят едновременно, пазарът вече е нестабилен, но просто още не си го признава.

Вашето разбиране за устойчивост на една компания в новото „нормално“?

Устойчивостта днес не означава просто стабилни финанси или добри оперативни процеси – тя е способността на компанията да функционира в постоянно нестабилна и структурно непредвидима среда. Истинската устойчивост е умението да се адаптираш, преди числата да започнат да тежат – чрез интегриран риск анализ и гъвкави модели на управление. Компаниите, които улавят ранните признаци на промяна в поведението на клиентите и доставчиците си, реагират по‑бързо и адекватно, вместо да бъдат изненадани от вече видим риск. Днес устойчивостта не е цел, а динамично състояние – способност за непрекъснато приспособяване към свят, в който стабилността е по‑скоро изключение, отколкото правило.

Ако геополитическият риск вече е част от ежедневната икономика, какво означава това за бизнеса?

Цялото геополитическо напрежение от последните няколко години вече кара бизнесът да реагира чрез ограничаване на инвестициите и затягане на условията за плащане. Този, който има пари да плати веднага, е „цар на пазара“. Липсата на доверие между компаниите и несигурността около бъдещето водят до отлагане на разходи, което създава ефект на домино и забавя растежа. Един от най-големите рискове е навлизането в т. нар. стагфлация – комбинация от висока инфлация и икономически застой. При такъв сценарий цените продължават да растат, докато заплатите изостават, а съкращенията на работни места стават неизбежни.

Кое е първото решение, което един управител трябва да преразгледа, когато външната среда стане трудно предвидима – пазарите, партньорите, ликвидността, инвестиционните планове…

Когато външната среда стане силно непредвидима, първото, което един управител трябва да преразгледа, е ликвидността и паричния цикъл на компанията. Това не е интуитивно за всички (много мислят първо за пазари или партньори), но именно ликвидността е „кислородът“, който позволява на фирмата да реагира на всички други промени. Без ликвидност няма възможност за корекции нито на пазари, нито във вериги, нито в инвестиции. Тя определя дали фирмата има време да реагира, или потъва веднага. Именно по този начин ние се стараем да помагаме на бизнеса в България и по света – намалявайки риска от прекъсвания на финансовите потоци.

След като управителят се увери, че бизнесът му „диша“, идват следващите нива на загриженост. Например, портфейлът от клиенти и доставчици. Не на последно място, трябва да бъдат преразгледани и инвестиционните планове. Какво замразяваме, какво отлагаме и какво пренасочваме в друго направление.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg